Тя беше досущ актриса, истинска професионалистка, знаеше какво прави. Другите бяха аматьорки. И това впечатление по никакъв начин не беше развалено от мръсотиите, които му бе ръсила на стълбищната площадка. За поезията на цепката между гърдите. Тогава за кратко Никола също му се беше сторила побъркана. Но привлекателно побъркана. А в сферата на върховния секс човек очакваше малко нещо такова, какво ти, търсеше го. И за да последваме мислите на Кийт там, докъдето не биха стигнали (бездруго у него говореше не разсъдъкът, а кръвта): единствено психическа неустойчивост би повела жена да инвестира толкова много от себе си в една ненадеждна област. Да вземем Анализе. „Мастурбирай с мисълта за мен, Кийт“, поръчала беше Никола. И Кийт го изпълни надлежно. „Всички онези неща, което си искал да направиш с момичетата, но си се срамувал, направи ги за мен. В съзнанието си.“ Кийт се замисли. Досега не бе имало нещо, което да иска да прави с момичетата и да не го беше правил, както например Триш Шърт би могла да свидетелства, наред с доста други. А той никога не беше изнасилвал Триш Шърт, не беше се явявала такава необходимост. Не, Кийт беше правил всичко, каквото пожелае – само дето понякога сексуалният акт се плъзваше покрай съзнанието му, заето с планиране на разни далавери, та чак на улицата се осъзнаваше, че го е пропуснал, и щракваше с пръсти. Но да, имаше нещо, което би желал да прави с момичетата, а никога не бе го сторил. Искало му се беше, неудържимо при това (когато мрънкаха и натякваха или когато не изпълняваха пожеланото). Той никога не бе убивал някоя от тях. Това не го беше правил. А нейната целувка... господи... караше го да се чувства, все едно затъва в подвижни пясъци...
Кийт постави нова касетка със запис на мач по дартс в уредбата и смени позата си сред горещината в колата. Класическият сблъсък в „Ембаси“ между Ким Туемлоу и Найджъл Хаус. Такова потапяне в света на дартс според него беше идеалната подготовка за наближаващия четвъртфинал в „Джордж Уошингтън“ на Ингланд Лейн. Сведе глава да надникне към високия прозорец на Никола. Нещо много се бавят тия двамата, помисли си.
Гай усети рязък удар от лявата страна на главата си. Вратът му се отметна рязко назад и гравитацията спешно го призова на пода.
След миг на рязка бяла светлина видя Никола, коленичила до него.
– О, не – проплака тя. – Любими мой, толкова съжалявам.
Гай попипа слепоочието си с три пръста. Затвори очи, после механично примигна.
– Я да видя. Оо. Изглежда зле. Ще донеса сурово месо да го наложа. Сигурно съм те закачила с пръстена си. Боже мой. Трябваше да ме предупредиш за езика си.
Гай се понадигна. Извика след нея, неспособен да прогони раздразнението от тона си:
– Ти каза, че онзи Панчо или какъв беше там използвал езика си.
С подути очи и затулила уста с длан, Никола приклекна пред отворения хладилник. После лицето ѝ се проясни и изглади.
– В ухото ми – провикна се през рамо, – не в устата. И той беше просто някакво мърляво циганче.
– А аз откъде можех да знам?
Тя се върна. Гай забеляза по лицето ѝ руменина на разкаяние.
– Господи! Това пък какво е?
– Свински дроб. Нямам друго.
Моравият животински орган се полюшваше заплашително близо до окото на Гай.
– Не знам откъде са го измислили това за налагането с месо. Ти наясно ли си?
– Предполага се, че спира отока. Шокирана съм от себе си. Направих го съвършено инстинктивно.
– Добре съм, нищо ми няма.
– Във всеки случай месото не помага. Подуването е доста тревожно. Много нежна кожа имаш. Като на дете. Олеле, какво ще кажеш на жена си?
– Нима наистина окото ми посиня?
– Боя се, че да.
Той задържа погледа ѝ за момент.
– Нямаше ли нещо такова в „Невзрачния Джуд“40? Тя метна някаква свинска карантия по него. Не беше особено дружелюбен жест.
– Първият ни сеанс май не беше много успешен, а?
– Не, но... – Гай тупна с юмрук сърцето си. – Тук всичко е наред.
Това я изненада и смекчи. Очите ѝ многозначително обходиха лицето му. Какво пък, налагаше се Кийт да почака, добре щеше да му се отрази.
– Ето какво – каза тя. – Нека аз водя. Ще използвам въображението си. Затвори очи и тогава няма да се стеснявам толкова. Я по-добре да целуна удареното. Ще махна това отвратително месо.
Напълно безволев, Гай се облегна на основата на канапето. Тя го заобиколи и той почувства върху лицето си устните ѝ, пръстите ѝ, дъха ѝ. Чуваше въздишане и шумолене и звука на собствената си кръв. В един момент усети лека тежест върху слабините си – вероятно от скупчената материя на широката ѝ пола. Във всеки случай не го притесни, защото следващата ѝ целувка имаше формата на усмивка.