Тя го дари с Розова Пъпка, Нацупена, Младежка, Докосване на езици по братовчедски, Пробуждаща се девственица, Неотложна.
– Не спирай – прошепна той.
Тя изпълни Безадресна, Преброяване на зъбите, Лейди Макбет, Луксозна компаньонка, Готовата катеричка...
– Моля те – промълви той, все още със затворени очи, но вече съпротивляващ се. – Моля те. Не.
40 Роман от Томас Харди. – Б. пр.
Най-после, ето го, идва. Кийт се изправи на седалката. За да изглеждат нещата естествено, Никола му беше предложила да използва реквизит за майстор: открадната кожена чанта с откраднати инструменти – нивелир, чук, длето, клещи. Не ме вижда. Това го умеят, да гледат през теб.
Гай вървеше по пътечката в двора, движеше се някак тромаво, с приведена стойка. Оглеждаше се уплашено като прелюбодеец. Вечният проблем с прибирането у дома. Как се бяха напрегнали тези нишки на двуличие, също като вените на склеротик. „Защо дойде у дома?“, беше я попитал. „Да проверя нещо. Жена ти не те обича. Бедният Гай...“ Беше му непоносимо да го повярва, въпреки цялата история с Динк. Ала във всеки случай двуличието вече беше двустранно и възелът трудно можеше да бъде разплетен. Той се спря (останал без дъх, смазан); имаше усещането, че е летял двайсет и два часа в икономична класа и че улицата без изход с нейните неподвижни дървета с прашни листа под ниското слънце като нищо можеше и да е в Австралия. Гай обхвана с поглед пейзажа, не лицата, още не, но телата като силуети, както би ги изобразил Джакомети: Финикс, Ричард, Тери, Лизибу... Хоуп.
– Здрасти!
Гай подскочи стреснат.
– Престиж – подхвърли Кийт, крачейки през улицата с кожената чанта с инструменти. – Юробанк. Магистрали с насрещно движение. Суперлукс.
– Кийт.
– Олеле!
– Какво?
– Бурно е минала срещата. – Първоначалната загрижена гримаса на Кийт бе заместена от широка заговорническа усмивка. – Принудена е била да брани честта си, така ли?
– Не, спънах се по стълбите.
– Да бе, да. Слушай.
Кийт преметна ръка през раменете на Гай. Той трепна първоначално, но после прие самоуверената му прегръдка. Кийт го попита ще възрази ли да заеме мястото му. Щял да се вмъкне там, където бил Гай досега.
Гай гледаше недоумяващо ромбовидния нос на Кийт в близък план.
– Ти ще излезеш, а аз ще се плъзна зад теб, че тук имат навик да поставят скоби.
– Наистина ли? Но да, разбира се, Кийт.
– „Болинджър“. „Вьов клико“. О... утре вечер.
Утре вечер? Какъв още ад го чакаше? Гай отвори широко очи.
Ръката на Кийт с цигарата внезапно замръзна на половината път до устните му.
– Забравил си – процеди заплашително той.
– Не, не. Ще бъда там.
Но къде? Като съдеше по енергичността, с която Кийт продължаваше да изучава лицето му, прецени, че ще трябва да е важно събитие като например кучешки гонки или поклонение пред някой канонизиран букмейкър.
– Мачът по дартс – каза най-сетне Кийт.
Фолксвагенът истейт беше заврян плътно, само с по десетина сантиметра разстояние от предния и задния автомобил. На Гай му отне известно време да го изкара на улицата, а Кийт непрекъснато го насочваше и му даваше знаци като полицай. Накрая вирна големия си огънат палец.
Сигурно не го бива да се бие, отсъди Кийт, докато се качваше по стълбите. Пълен хахо. Безнадежден! Кийт постоянно виждаше такива като Гай по телевизията – слабаци в техните костюми от туид. На борда на „Титаник“ щеше да е от ония, дето са се преобличали като жени, за да се спасят, докато Кийт би посрещнал съдбата си като мъж. При наклонен на четиресет и пет градуса бар той щеше да е там, за да види сметката на скоча. На втората стълбищна площадка спря да си поеме дъх. Запали цигара и се облегна на перваза на прозореца. Докато спре да кашля, цигарата вече беше изгоряла до филтъра. Така че запали нова. Нямаше в какво да си изсекне носа, затова измъкна старо порнографско списание от крадената чанта и се справи доколкото можа със страниците му. Плюс това имаше и завеса. Потътри се към третия етаж, докато се чудеше какво ли е намислила този път дамата.
– Всички си имаме по някоя мръсна малка тайна, нали, Кийт?
– Така ли? – високомерно подхвърли той, сякаш при него нямаше нищо такова.
Разбира се, Кийт имаше куп мръсни малки тайни. Ето няколко на първо четене: Триш Шърт, баща му, съмненията му относно дартс, кашонът с порносписания в гаража, провалът му в очите на Чик Пърчис, кръщелното свидетелство на Деби Кенсит в рамка над леглото ѝ, дълбоко убеждение в собствената си незначителност, Кат и жилището му.