Олеле, стресна се Кийт. Ама накъде биеше всичко това? В главата му прехвърчаха идеи, които искаха да бъдат назовани, но си оставаха безименни. Нещо, свързано със съгрешаване насаме. Заключил си вратата зад гърба си. Само фаянсът и вехтият пешкир стават свидетели. Изпитваше желание да говори и отвори уста, но думите убягваха.
– Жените се оплакват, че тя била причина за насилието срещу тях. Но кой знае? Според мен е най-безобидното развлечение, което човек може да си представи: като представление на фокусник. Асистентката се мотае наоколо по бански, после ляга с широка усмивка, за да ѝ бъде разполовена главата. Аз мисля, че жените не харесват порнографията, защото тя ги изключва. Жените присъстват, когато се създава порнографията. Разни морално паднали посестрими. Но ги няма, когато тя се ползва. Това си е чисто мъжка работа. Мъжете не споделят мръсната си малка тайна с жени. Споделят я с порнографията.
Тя се изправи. Виж ти, държеше дистанционно. От телевизора се разнесе пукане на електричество. Тя се засмя напевно (налудничаво) и отбеляза:
– Ама че вкус имат англичаните! Медицински сестри, учителки, регулировчици. Колко умиляващо. Сигурно води началото си от бавачките в детството и частните училища. Не и в твоя случай обаче.
– Такава опасност при мен нямаше – подхвърли разсеяно Кийт (беше зает да гледа).
– И все пак пълно е с похотливи водопроводчици, намигащи чистачи на прозорци и прочие.
– Така си е.
– Ще се изкъпя. Би ли ми свалил ципа, Кийт? Благодаря ти. Ще полежа във ваната поне петнайсет минути. На масичката ей там има хартиени салфетки. Дай знак, като приключиш... Спокойно, Кийт. Аз разбирам.
41 Емилиано Сапата (1879–1919) – мексикански революционер. – Б. пр.
Тя приветстваше и аплодираше всякакви видове смърт. Това значеше, че си има компания, че не е напълно сама. Мъртво цвете, помътняла мъртва вода, заседяла се в съда. Мъртва кола с извадени вътрешности встрани от платното. Мъртъв облак. Смъртта на романа. Смъртта на анимизма. Смъртта на наивистичния реализъм. Смъртта на Телеологичния аргумент и (най-вече) Смъртта на Принципа на най-малкото удивление. Смъртта на планетата. Смъртта на Бог. Смъртта на любовта. Те ѝ правеха компания.
Смъртта на физиката например. Физиката бе умряла едва онзи ден. Клетата физика. Може би само петдесетина души на света я разбираха напълно, но с физиката беше свършено – тъкмо навреме преди настъпването на новото хилядолетие. Останалото беше просто насоки за погребението. Открили бяха, че протонът се разпада в течение на 1032 години, обединявайки силни и слаби атомни взаимодействия, в резултат на което се получават силни-електро-слаби. За Великата обединяваща теория, за Теорията на всичкото им трябваше само гравитация. И я имаха.
Беше чела популярни трактовки в новинарски списания и всички бяха на мнение, че Теорията е съвършено логична. Математически издържана. Цялата концепция за смъртта беше издържана. Както тя го разбираше – всъщност беше просто (и интуитивно понятно), – ключът към Всичко бе следният: времето беше не само измерение, но и сила. Времето беше сила; ама, разбира се, как да не беше. Елементарно. Шест сили. И времето беше шестата сила, не просто мярка, а и мотиватор. Времето „смекчава“ квантите за всички други взаимодействия и запазва специална интимност за отношенията си с гравитацията – накратко, нищо не става без масажа на времето. Уранът е усетил времето като сила, облекчаваща превръщането му в олово. Да. И човешките същества възприемат времето по същия начин (колко антропоморфна бе Теорията, колко сантиментална!), не просто като темпорална арена, а като мощ. Не го ли усещаме като гравитация, а? Когато станем от леглото, за да се изправим пред поредната година. Когато се протягаме и се напъваме да се издигнем нагоре. Кое е онова нещо, което вечно ни тегли надолу?
Колкото до смъртта на любовта... Нима наистина настъпваше? Тук ли беше вече? Естествено, тя се питаше, както го правят всички творци, дали не черпи аргументи от собствената си своеобразна същност. Но ето че новината се беше разнесла и всички говореха за това. Как да обясним бурния ѝ гняв и огорчение (почувства се ограбена, плагиатствана), когато за пръв път видя фразата в печатно издание. Вече бе произнесена диагнозата на любовта: тя бе слаба като котенце, безнадеждно объркана, дотолкова обезсилена, че не можеше да прояви храброст или дори разбиране. Умиращо човешко същество може да формулира стратегия за смъртта, белязана било с кротост, било с дръзко предизвикателство; ала в някакъв момент към края смъртта се намесва и решава тя да командва парада. (Никакви такива при нея. Тя сама щеше да ръководи нещата до последната секунда.) Само че по планетата се разходи ХХ век и след няколко проби и изпитания се появи поразително ново предложение: всеобща смърт. Смърт за всички, било чрез отравяне или механични средства. Ако си представим любовта като сила, съставена от най-добри намерения, доброта, прошка, какво би се случило с любовта при предстояща всеобща смърт – би вдигнала ръце в безсилие, би отслабнала и залиняла. Би се оставила да бъде изместена от своите противоположности. А любовта има най-малко две противоположности. Едната е омразата. Другата е смъртта.