През целия си живот бе обичала динозаврите (до ден днешен често си представяше, че е някакъв тип тиранозавърка – ненаситна, дива, вероломна и все пак такава, за която самците често се биеха жестоко, – живяла осем милиона години). Кое ги беше убило? Не се доверяваше особено на съществуващите теории. Експлодирала звезда бе потопила земното кълбо в космически лъчи. Метеоритен дъжд бе наслоил плътен прах. Нова порода похитители на малките, овираптори, велоцираптори. Къде по-патетична и натрапваща се бе мисълта, че еволюционният успех, милионите години сит живот ги бяха направили неспособни за възпроизводство. С други думи, както тя го формулираше, бяха затлъстели твърде много, че да се чукат. Играеше си с идеята, опитваше се да я съчетае със смъртта на любовта и си представяше тежкото охолство на един излязъл от релсите рай, в който древните животни бавно бяха осъзнавали, че светът им върви към упадък. Подушвали бяха масовата смърт. Въпросът не опираше просто до това, че бяха затлъстели и изгубили форма. Просто вече не бяха в подходящото настроение, предали се бяха.
С тяхната реалност бе приключено. Усещаше се приближаването на края. От жените, естествено, можеше да се очаква да упорстват по-дълго предвид техния биологичен императив. Нежните чувства към децата щяха да са последното, което да изчезне, но при тази суша откъм любов жените нямаше да стигнат много далеч и накрая също щяха да бъдат омаломощени. Някога, макар и не често, Никола си бе мислила, че дори тя би могла да бъде спасена чрез любовта. Любовта беше план Б. Но така и не се случи. Тя можеше да привлича любов – в модерния ѝ смисъл поне, – можеше да накара мъж да почувства, че най-сетне наистина е жив, можеше да оцвети в ярки багри света му (за няколко месеца). Ала не бе в състояние да генерира любов и да я разпраща. А без любов едно създание не би имало какво да върши, освен да се съсредоточи върху секса. О, и върху омразата. И върху смъртта.
Кийт се прокашля пред вратата на банята. В началото го стори като дискретно предупреждение на иконом, но после се разрази неудържим и шумен пристъп на кашлица. По време на него Никола разполагаше с предостатъчно време да изплакне гърдите, корема и задните си части с душа слушалка, да се подсуши с кърпа, да заеме позиция до вратата в розовата си хавлия и да зачака. Той не би искал да се изправи пред нея. Жалкият скот бе съгрешил насаме. Сега му се щеше да не го беше правил. След десет минути щеше да пожелае да го направи пак.
– Добре ли си?
Кийт издаде последно заключително кашляне.
– Ами върви си тогава. На масичката има подарък за теб. Куфарче.
– Повече на ученическа чанта прилича.
– Все едно. Пълна е с пари.
Открехна вратата, колкото да изпусне пара и бегло да покаже розова плът и розова хавлия, не по-осезателен контакт, отколкото онзи отпреди няколко минути с електронната ѝ версия, и да срещне каквото там изразяваха очите на Кийт. Така или иначе, в мигновен ужас той откъсна поглед от чантата с пари, в която едва ли не бе влязъл с главата напред. Лицето му изглеждаше юношеско, почти детско дори.
– Признателен съм ти – промърмори. – Благодаря от сърце.
– За мен е удоволствие.
– Също и за филмчето, Никола. Висока класа. Би трябвало да ти присъдят „Оскар“.
Тя направи пауза, после каза:
– Винаги носи чантата, като ме посещаваш. Похарчи парите. Има още много и всичките са на Гай. Изрази себе си чрез тях. Помни какъв е характерът на тези пари, Кийт. Купи си нови дрехи. Аксесоари за колата си. Разпусни с няколко питиета. Прочисти напълно съзнанието си и се съсредоточи само в едно. И то е...?
– Представянето ми на дартс – кимна мрачно Кийт.
– Представянето ти на дартс.
– Ще дам максимума. Ще бъда върхът. Ще финиширам с попадение в центъра на мишената.
Кийт заслиза внимателно по стълбите с чантата с парите в една ръка, а в другата – с онази с инструментите. Долу на пътечката се извърна да погледне прозорците на последния етаж, осветени ярко от слънцето. Направи гримаса. Гримасата на човек, припомнящ си болка. Ала скоро сгърчените му черти се отпуснаха в опрощаваща усмивка. Като си подсвиркваше остро (някаква сантиментална балада), Кийт продължи напред, отвори портата на двора и се отправи към своя кавалиър.