Една жена стои насред Тависток Скуеър в продължение на час всяка вечер точно след залез-слънце с вдигната глава и разперени ръце: позата на разпятието.
Не е стара, нито дрипава, нито бавноразвиваща се. Просто стои там, по средата на улицата. Усмихва се втренчено към движещите се насреща ѝ коли, които забавят на минаване край нея и шофьорите я зяпат смаяни, но има и такива, които подвикват. Всъщност усмивката ѝ е ужасяваща: мъченическа, доверчива, предупреждаваща. Защо някой не дойде и не я отведе нанякъде? Достатъчен е само един пил шофьор. Когато минаваш с кола, особено ако ѝ излизаш в гръб, винаги си представяш сблъсъка на метал с женска плът, бликнала кръв. Тя е идеална за книгата, но не мога да измисля начин да я вмъкна.
Ето и сега е там. Виждам я през стъклото. Защо не дойдат да я отведат? О, защо не дойдат?
Глава 16. Третото лице
Следващия път, когато Гай видя Кийт, той бе напълно преобразен. „Черния кръст“ по пладне; по цялото протежение на Ланкастър Роуд и през вратите на пъба ниското слънце безпрепятствено разпращаше парещите си лъчи.
Първата и най-очевидна разлика бяха дрехите. Кийт носеше рипсена кафява риза от моаре (на Гай райетата му приличаха на препечени свински кожички), кремави прилепнали панталони и новички мокасини с рунтава кожа, чиито извити върхове създаваха асоциация за евнух в харем. Панталоните плътно очертаваха пакета на Кийт и около ципа им имаше нещо като корсаж с шнурчета и пискюли. Гай, на когото цялата тази премяна му изглеждаше съвършено нелепа и дори леко тревожеща, все пак му завидя за изпъкналия вирнат задник, тъй като нерядко бе изпитвал огорчение, че неговият беше толкова плосък и невидим. Собственикът на странните панталони очевидно беше много горд с тях и особено с гиздавата украса на ципа, по която постоянно прекарваше длан.
Този ден Кийт бе в особено царствено настроение и маниерът му демонстрираше пълно равнодушие към обичайните грижи и проблеми на живота в пъба. Не бе трудно да се изтълкува причината за това, тя всъщност бе широкоизвестна и обсъждана: в четвъртък вечер в „Джордж Уошингтън“ на Ингланд Лейн Кийт бе вкусил победа в мача по дартс. Това му бе осигурило участие в полуфиналите на турнира Спароу Мастърс.
– Много жалко, че ни върза тенекия в четвъртък – рече Кийт, докато си чистеше ноктите на ръцете със стреличка. Гай се втренчи в тях и видя, че Кийт бе ходил на маникюр. Нямаше ги разръфаните кожички и петната от никотин. – Причини сериозно разочарование.
– Ужасно ми е неудобно, че стана така – оправда се Гай, – но синът ми отново се разболя. А в момента нямаме... нямаме избор. Цяла нощ будувах край него.
Кийт изглеждаше озадачен.
– Жена ти не се е гътнала, нали?
– Моля?
– Все още е на крака, нали?
– Не те разбрах.
Кийт вече не беше озадачен, само леко изненадан и леко недоволен. Поизвърна се малко, размърда вежди към Понго и той незабавно напълни халбата му отново. След това Кийт насочи основния си пръст за дартс към Гай и остана така, докато Гай не смотолеви:
– О, и на мен същото.
Кийт отклони поглед и си заподсвирква. Прекара ръка през косата си, наскоро подстригана, обработена с пяна и сешоар.
– Много съжалявам, че пропуснах мача – каза Гай. – Но браво на теб, Кийт. – Протегна ръка да го потупа по рамото, но се отказа да докосне пищната кафява риза. – Чух, че си бил...
– Кийт? Телефонът в колата!
– Извини ме за малко, Гай.
Гай остана в напрегната поза с чаша в ръка, като се почесваше по тила периодично. Мина известно време. Кийт влезе от улицата и спря край вратата да размени няколко думи с Гадняра и Збиг Едно.
– Боже! – казваше им с възможно най-плътния си глас. – Мира не ми дават тия мацки! Човек идва да разпусне, да пийне...
Гай отново отмести поглед.
Авторитетно и с безмълвно обещание за дискретност Кийт потътри Гай към игралния автомат, в който започна да пуска поредица монети от по една лира, като припяваше на издаваните от него звуци.
– Радвам се, че отново се виждаш с Ники – каза Кийт. – Неузнаваема е.
– Моля?
– Няма сравнение с преди. Съвсем нов човек е.
– А, да, ти отиде там...
– Заради бойлера.
– Да, вярно.
– Изключителна жена. Ама не е много оправна в житейските дела. Съгласен ли си?
– Да – отвърна Гай.
Кийт поклати глава и се усмихна укорно на себе си.
– Първия път, като я посетих, си рекох, че и тя е от тия мацки, дето... Сещаш се.
Гай кимна рязко.
– Дето си го искат. Просят си го. Направо ти се размазват. Отишъл си да вършиш работа, а само след пет минути...
– Познат ми е този тип.
– Ама тя изобщо не е такава. Държи се на ниво. Истинска дама.