Сълзи, пролети пред мишената: ето това беше личната визия на Кийт за мъжки героизъм и превъзходство, за мъжко благородство под напора на емоциите. Припомни си Ким Темлоу на полуфинала на миналогодишното световно първенство. Човекът буквално агонизираше (Кийт и сега потръпваше, като си припомняше набразденото му от сълзи тебеширенобяло лице), беше изгубил четири сета с нулев резултат и изоставаше в петия. Никой, дори и Кийт вече не си правеше труда да отправя молитви за него. Всички се бяха простили с надеждата нещата да се обърнат към победа. Едва после бе оповестено, че е спукал язва след консумираните късно предишната вечер няколко порции люто къри. Но какво направи той? Поиска десетминутно прекъсване по медицински причини, обърна няколко скоча, изтри сълзите си, грабна стреличките си и започна да ги мята. А ги мяташе така, че накрая спечели с пет на четири сета. Следващата вечер излезе отново и разгроми Джони Кентиш във финалния мач. Седем на нула. Това е!
Ким и Кийт, те бяха мъже. Мъже, ясно? Като плачеха, не го криеха, знаеха слабите места на жените, умееха да се радват на бирата си със смях в очите, а опреше ли до дартс, вършеха, каквото трябва да се свърши. Приемаш ги и с хубавите, и с лошите им страни. Разните му там от сорта на Гай Клинч посмъртно нямаше да го разберат. Кийт често се беше чудил защо Никола Сикс му прави тези благодеяния. И областта, обобщена под събирателното название негов „характер“, беше последното място, където потърси отговор. Ала сега (сред сълзите, прахоляка и стреличките) му изглеждаше напълно възможно обяснение. Явно тя бе схванала, че човек като Кийт е предопределен да успее, че всичко може да постигне. Човек като Кийт би стигнал докрай.
Малката видя баща си, седнал на обичайния му стол. Устреми се към него. Но мина време и не се озоваваше по-близо. Кийт я прекрачи на отиване от дневната към спалнята. Бебчето се извъртя в обратна посока или поне се опита. Кийт продължаваше да се движи, от спалнята се насочи към банята. Момиченцето отново се извъртя. Вдигна умолително ръчички към него. Той се наведе и подхвана тежкото създание (защото те са тежки, дори най-леките от тях, заредени с възможности, с потенциал), после с една крачка се озова в средата на кухнята.
Жена му стоеше там, обгърната от аурата си на умора. Кийт без думи ѝ подаде усмихнатото дете. После се облегна на касата на вратата, като дори не помръдна крака, и наблюдаваше критично как Кат приготвя шишето с храна с непохватни движения, защото малката ѝ пречеше. Кийт въздъхна. Кат обърна към него бледото си лице с надежда да срещне разбиране, може би лека усмивка дори. Е, да, аз съм съпругът мечта, рече си Кийт. Внезапно се сдобивам с куп пари. Весел съм у дома. И всичко това беше истина, с изключение на онова последното – весел у дома. У дома си винаги беше гневен. Всичко в апартамента го вбесяваше.
Седна да си яде неговия бьоф строганов и милфордските питки.
– Свидетелството ти за раждане тук ли е?
– В момента не ми е подръка, Кийт.
– Добре де, а кога си родена?
Кат му назова годината.
Той спря да дъвче.
– Ама това значи, че още нямаш двайсет и две. Трябва да е някаква грешка, миличка. Знаеш ли на какво ми прилича? На филм на ужасите. Там мацката си е добре само пет минути преди края, а изведнъж – бум! Става на пепел и дим.
Кийт приключи храненето си в мълчание, като на няколко пъти го прекъсна да запали цигара. После каза:
– Клайв, ставай, моето момче.
Голямото куче се надигна сковано, единият му заден крак беше щръкнал и трепереше.
– Хайде, синко. Няма да седим тук в тоя шибан старчески дом я.
С глава, сякаш опряна на невидим блок, като подготвен за екзекуция, Клайв стоеше мрачно до входната врата.
– То се знае, че няма. Омитаме се. – Погледна към жена си. – Къде ли? Отивам да поработя в подходяща среда. – Прекара снизходително кокалчетата си по бузката на бебето и добави с може би неоправдано недоволство: – Ти просто не щеш да разбереш какво означава моят спорт за мен. Не вдяваш, и толкоз.