– Нека да помисля. Дали ме е карал да се катеря на преносими стълби? Не. Това той го прави.
– А да те е заклещвал по ъглите? До мивката или другаде?
– По ъглите? Не, нямам такъв спомен.
– Какво ти е най-общото впечатление от Кийт?
Тя сви леко рамене и отвърна:
– Ами, изглежда доста интригуващ тип.
– Наясно си, разбира се, че той е съвсем мъничко по-добър от престъпник. Или по-лош.
– Или по-лош? Гай, шокираш ме. Много е грозно хората да бъдат съдени по слухове. Или според произхода им.
– Искам да си предупредена. Да си забелязвала някакви липси? Пари, бижута, дрехи?
– Дрехи ли?
– Шалове, колани? Може да ги дава на приятелките си. Той има много приятелки, да знаеш. Бельо?
– За какво би му притрябвало на Кийт моето бельо?
– На теб тези въпроси ти се виждат безсмислени. Но не те ли е вкарвал в бойлерното помещение?
Никола бавно се смръщи и рече:
– Странно, че споменаваш бойлерното помещение. Онзи ден имаше някакъв проблем, нещо с тръбите. Там е ужасно тясно и задушно. А аз бях с късата си синя поличка, с която играя гимнастика.
– Продължавай – напрегнато я подкани Гай.
– Поиска да разчета показанията от брояча. Сигурен ли си, че искаш да слушаш за това... малко ми е неудобно. Трябваше да се надигна, за да видя скàлата, с един крак бях стъпила на стол, а с другия – върху лирата за сушене на кърпи. Крайно неизискана поза, отгоре на всичкото неудобна с тези разкрачени крака. И тогава... – Тя му стрелна заговорническа усмивка.
– Какво?
– Никога няма да отгатнеш.
– Май се сещам. Кийт е направил нещо, нали?
– Не, не. Кийт беше в банята през това време и проверяваше нивото на температурата на водата в бидето. Не. Лирата за кърпи се хлъзна и се стовари върху мен с всичките чаршафи на нея.
Гай реагира със слаба усмивка.
– За щастие бях успяла да се изправя, преди той да ми се притече на помощ. Истинската причина да се нуждая толкова много от присъствието му тук е... Няма да ми се ядосваш и да ми се подиграваш, нали? Истинската причина е... малката.
– Моля?
– Ако по някакво чудодейно стечение на обстоятелствата се окаже, че имаме бъдеще и че... само ако искаш... решим да си имаме дъщеричка, по-добре е отсега да се погрижа за ремонта на разните неща. И за да постигнем някакъв напредък по въпроса тази вечер, моля те, ела и седни тук. Умирам си да се отдадем на целуване.
Гай си тръгна около час по-късно, малко след полунощ. И преди да си тръгне, се случи нещо, нещо драматично, нещо болезнено – макар по-късно Гай да намираше необяснима утеха в спомена за инцидента. Най-напред в прегърбена поза бе отскочил до банята, където се опита да се приведе в приличен вид с помощта на колана си и на ластика на боксерките си. После отиде в антрето при Никола, която стоеше в профил със скръстени ръце.
– Ето го прословутото бойлерно помещение – обяви тя.
Надникнаха вътре. Тя го подкани да влезе. Трезвият Гай внезапно се почувства много пиян: тясното помещение с чамови рафтове, изпълнено със свистенето на бойлера, в което мъж и жена лесно могат да попаднат в смущаваща близост.
– Нали си ме представяш покачена с единия крак тук, а с другия там?
Както и преди, целувките им на сбогуване, бележещи раздялата им, бяха най-влажните и продължителните за вечерта. А тук вътре топлината бе тъй прокрадваща се, излъчваше такава женственост. Не че телата им се допираха, нищо такова, но Гай все пак усещаше силовото ѝ поле да го привлича. Доближи я плахо на още милиметър и усети задъханото ѝ дишане в ухото си. Посегна да я прихване под мишницата и изненадващо напипа сочна плът, при което бързо отдръпна ръка (стори му се, че чу лек стон от нея) и тя попадна върху изпълнената ѝ с очакване гърда.
Впоследствие Гай така и не беше сигурен, че действително е изгубил съзнание, макар Никола неизменно да твърдеше, че тъкмо това се е случило. Във всеки случай, когато очертанията на света се завърнаха, той лежеше в поза на зародиш върху мокета в коридора с длани, обхванали слабините му. Цветът на лицето му (както го описа Никола) се бе слял с този на заздравяващата синина под окото – сиво на бледозелен фон. Тя викаше името му сякаш от много далеч.
– Гай? Гай? Гай... Боже, не мога да го понеса. Пак го направих. Просто по инстинкт. Ужасно беше. Ти се свлече като чувал с тухли. Зле ли ти стана? Много ли те заболя?... Но мисля, че постигнахме някакъв пробив. Когато докосна гърдата ми, спазъм прониза цялото ми тяло. Можеш ли да шофираш? Можеш ли да вървиш? Можеш ли да говориш? Гай, кажи нещо... О, не мога да го понеса. Как става така, че винаги ти причинявам болка?