Но момчетата просто изпитват потребност да правят това.
Трябва да се върна там. Не бива да отлагам твърде дълго.
Логично е да се допусне, че Миси си пада по мъже и оръжия.
Вижте мен – преждевременно грохнал, вече мъртвец.
Вижте Шеридан Сик. Спомням си къде го срещнах. Високо над Дюпон Съркъл, на парти в тържествената зала на „Хорниг Ултрасон“ („Хорниг Ултрасон“ е притегателна точка за всичко лошо). Помолих го да обясни новия феномен – супермълния. Миси стоеше помежду ни. Нищо не знаех.
– Слънчева супергранулация, Сам – каза Сик. – Представи си вряща супа в тенджера с диаметър трийсет хиляди километра. Дори когато се добере дотук, скоростта ѝ още е шестстотин километра в секунда. И когато се натъкне на призрачния басейн на магнитосферата – ето ти супермълния.
В пълното си неведение отбелязах:
– Оставам с впечатление, че знаеш много по този въпрос.
– Уча се, Сам. Работим все повече с общността зад глухата стена.
– Тогава престанете. Не го правете никога повече.
– Много смешно – подхвърли той. С крайно отвратителна усмивка на крайно отвратителното си лице.
Шеридан Сик: умник и сухар. Да, истински сухар с подстрижка отгоре, задвижван от непознат за мен механизъм. Светът е пълен с хора от всякакъв тип. Но един тип само стига, за да му сложи край. Баща ми принадлежеше към него, макар и в един много по-различен и млад свят, завладян от свежи исторически сили. И не го правеше за парите.
От всички сили любовта е най-странната.
Кийт има облика на любовта (макар да съм сигурен, че не го усеща, какъвто си е Кийт) с неговата пружинираща и безгрижна походка.
А Гай има облика на смъртта.
Любовта може да накара жена да повдигне автобус или пък да смаже мъж под тежест като перце. А може и да остави всичко да си върви постарому. Ето какъв тип сила е любовта.
Един бог знае защо продължавам да упорствам с „Пиратски води“. Вероятно защото ме окуражава: дори такива писания биват публикувани. Невероятен боклук е.
С неговия скиф или каквото е там, Мариус Апълби в потния си анцуг, придружен от доверения си водач Куанго, се движи по някогашните пиратски маршрути около Борнео. Изобилстват протяжни описания на знаменити грабежи и изнасилвания. Най-вече на изнасилвания. На Мариус май много му се ще да е живял в онова време, та да се облажи като пиратите.
Любопитните моменти са все свързани с фотографката, която му е зачислена от илюстрованото списание – Корнелия Константин, метър и осемдесет висока, двайсет и седем годишна, с мургаво като на квартеронка лице. Очите ѝ са черни като абаносово дърво и има огненочервена коса до кръста. Той я посреща на летището. Тя е от онези, дарени със синя кръв от природата, високомерна, независима и отдадена на фотографията. Но Мариус не пада по-долу (както не пропуска да ни осведоми) и е красавец, познал любовта на много жени. Сред бившите гаджета на Корнелия фигурират световноизвестен скулптор, министър-председател на европейска държава и покоен състезател по автомобилизъм. Когато тя слиза от джипа, дори гъмжилото по улиците на Самаринда спира на стопкадър като телевизионните програми на Кийт.
Наемат стария Куанго и отплават със скифа, който се казва „Афродита“. Мариус призовава богинята и дава обет пред нея, че ще притежава Корнелия. Шансовете му никак не изглеждат добри, но неволно започваш да му стискаш палци. На първата сутрин се събужда и я вижда застанала гола в светловишневата лагуна, а пламтящата коса се спуска до мускулестите ѝ хълбоци. На излизане от морето след плуването си тя се изправя дръзко пред писателя, без стеснение, както го умеят благородните красавици. Той възторжено отбелязва, че гърдите ѝ са горди, а цветът на косата ѝ – естествен.
О, да. История за природосъобразната любов. И продължава все в тоя дух като истински речник на тъпите клишета. Невероятна помия. Но изглежда, ще продължа да я чета. Иска ми се да знам как Мариус се урежда с Корнелия.
Също като моята героиня или злодейка, моята жертва на убийство, и Лизибу си има стратегия как да приключи с мъжете. Нейната стратегия е следната: да стане сто килограма.
Появява се обаче сериозна пречка в пътешествието ѝ към стоте килограма: хранително отравяне. Проста логика: като поглъщаш повече храна, поглъщаш повече отрова. Мисля, че, общо взето, това работи в моя полза. Сега тя е на легло, твърде болна, за да яде много или за да ѝ е до свалки.