– Кийт, ще си позволя да не се съглася. Щастието не е относително, както и страданието не е. Никой не се чувства благодарен, задето животът му не е по-лош. Болката я има навред, Кийт. Богатото бебе плаче също тъй жално като бедното.
– Карай да върви.
Кийт лежеше върху красиво нагласеното легло на Никола по панталони и потник, напълно отпуснат и помръдваше дебелите си ходила в кафяви чорапи. До него бе поставен сребърен поднос с чаша, в която имаше недопито дяволски силно кафе, а чинийката беше пълна с угарки. Проявила таланта си, Никола беше облечена в черен делови костюм и бяла копринена блуза със старинна и много официална брошка на високата яка. Ноктите ѝ бяха лакирани и с идеална овална форма; гривната ѝ се поклащаше с деликатна отчетливост на китката ѝ. Седеше на стол с висока облегалка и излъчваше изисканост и авторитет. Тя – символ на корпоративна власт и той – корпулентната ѝ играчка.
– Ще те оставя сам за малко – каза тя, като стана и приглади дрехите си. – Тази сутрин съм ти приготвила доста лъскаво клипче. – Връчи му дистанционното и взе подноса. – Боже, представяш ли си какво им е на дамите от деловия свят, когато в топъл ден зърнат някой секси мияч на прозорци, развихрил се в работата си? Я кажи, Кийт, беше ли дискретен през последните дни?
– Да пукна, ако не бях.
– Да, да. Но доколко дискретен? Всъщност няма значение. Разбира се, няма да казваш и дума пред Гай. Но иначе се дръж естествено. Той и бездруго би си помислил, че лъжеш. Дай ми знак, като приключиш тук.
Тя отиде в кухнята и остави подноса на дървената дъска за сушене на съдове. Направи си още едно кафе, запали нова цигара и се зачете в списание „Тайм“. Централната статия тази седмица беше за времето. Както обикновено. Трудно бе да се повярва, че до неотдавна времето бе просто тема за неангажиращ разговор. Днес то бе тема за много тежкарски разговор. Коментираше се по целия свят, всеки ден. Сега синоптици по телевизията бяха най-красивите говорителки и най-големите умници – сочеха с показалки картата и се извиняваха за дъжда. Метеоролозите бяха новите военни кореспонденти. Никола прочете последното обяснение за ниското слънце. Промяната на ъгъла очевидно бе причинена от безпрецедентна комбинация на три познати ефекта: перихелий (когато Земята е на най-близко разстояние от Слънцето), перигей (когато Луната е на най-близко разстояние от Земята) и сизигия (когато Земята, Слънцето и Луната са най-близко подредени в права линия). Това сливане бе усилило гравитацията, с което въртенето на Земята се забавяше, а съответно и времето се забавяше, така че земните дни и нощи бяха съвсем мъничко, но все пак измеримо по-дълги.
– Карай да върви – промърмори Никола, на която без това ѝ оставаха само двайсет земни дни и нощи. Тя метна списанието през рамо и достигна до свое собствено обяснение. Любовта караше света да се върти. И светът забавяше скорост. Светът вече не се въртеше.
И все пак новият наклон на Земята означаваше, че в Лондон ще се наблюдава пълното затъмнение. На 5 ноември Лондон отново щеше да види „слънчевата корона“. По улиците вече имаше момчета с чучела, които изпросваха „пени за чучелото Гай“43. Въпросните чучела бяха обидно небрежно стъкмени: тъй малко мисъл, грижа и любов бяха вложени в тях. Дори и пени не струваха. Самото пени също нищо не струваше.
След дълго бавене (поради пренебрегване и забравяне) тя почука на вратата на спалнята. Обикновено той се обаждаше с поверително прокашляне. Но изисканите прокашляния на Кийт, щом започнеха веднъж, можеха да преминат в пристъп, траещ над час.
– Да – избъбри той задавено.
В мига, в който влезе, Никола гневно осъзна, че Кийт не се беше възползвал от почерпката си в уединение. Бързо проследи погледа му към екрана на телевизора: тя самата на стопкадър, до бюрото си оттатък (с един крак, качен върху него), с възбуждащо раздърпан черен костюм. Никола отново погледна Кийт и затвори очи в усилие да не се разсмее. Защото той плачеше. Сълзите бяха оставили жълтеникави следи по бузите му с техните широки пори. Колко много беше подценявала тя своя Кийт! Порнографията бе пробудила всичките му по-фини инстинкти. Не опираше само до секса. Той наистина го намираше красиво.
– Предполагам – подхвана Никола с облекчение, развеселена и великодушна (макар да не бе заличила всичкия гняв от гласа си), – че след посещенията при мен отиваш да навестиш някое момиче. Това правиш, нали, Кийт?
Той си замълча.
– Не е зле, одобрявам го. Сигурно правиш с нея всички неща, които искаш да правиш с мен. Всички неща, които много скоро ще правиш с мен. Нали, Кийт?