Той все така не отговаряше.
– Искам да вършиш каквото ти се струва добро за теб – настоя Никола.
Хрумна ѝ, че след мръсното изкуство можеше да предложи и малко мръсна любов заради нищожния шанс това да промени нещо.
– Не, аз не се каня да те задържам, Кийт, нито сега, нито после. Най-малко после, когато ще бъдеш обсаден от момичета, пък и кой би могъл да ги вини за това? Но аз винаги ще съм на твоя страна, Кийт, дори когато бъда само един от спомените ти. Не е нужно да ме известяваш кога ще е големият мач. Аз ще бъда там. Когато хвърляш своите стрелички за „Посолството“, аз ще присъствам, ще бъда някъде сред тълпата, ще викам за теб.
Кийт седна в леглото и спусна крака на пода. Докато си търсеше обувките, промърмори:
– Не за „Посолството“, а в „Посолството“. Ще играя в „Посолството“.
Тя хлътна в банята, за да сложи дънки и ботуши за следващото си изпълнение. Но най-напред пусна докрай всички кранове, както и водата в тоалетната, скри лице в хавлиената кърпа и се смя, докато не остана без дъх. Физиономията, която показа през процепа на вратата на мрачния, тръгнал да си ходи Кийт, беше сърдечна и плаха.
– Как обясняваш на Гай посещенията ми? – попита мъжът с наведена глава. – За какво съм идвал пак? Оправял съм тоалетната чиния? Лежал съм на кухненския под да облизвам тръбите на вентилацията?
– Нещо от този род – подхвърли Никола.
43 На 5 ноември в Англия се отбелязва Денят на Гай Фокс, или денят на „Барутния заговор“ от 1605 г., когато е направен опит да бъде взривен Британският парламент. В този ден децата събират пари за фойерверки и запалват чучелото на Гай Фокс, екзекутирания организатор на разкрития заговор. – Б. пр.
Успехът не ме промени, мислеше си Кийт, докато слизаше надолу по стълбите. Признанието не ме главозамая. Няма спор, приятно е да береш плодовете на славата. А също парите и облагите. Трепах се като луд за короната си. Няма опасност да я дам ей тъй, без бой. Но се надявам, че ще си остана все същият Кийт Талънт, който винаги съм бил.
Той избърса сълзите, предизвикани от тези мисли, и отвори входната врата. Бледото създание, изтъкано от пари, въображаема болка и хубави зъби – известно като Гай Клинч, – пускаше монети в брояча на паркинга. Усмихна се на Кийт, който нагласяше на рамото си ремъка на крадената чанта с инструменти.
– Добър ден – изрече Гай с пораженчески вид.
Ала Кийт мина покрай него с оцъклен поглед и пресече улицата към своя кавалиър.
Никола беше права. След посещенията си при нея се отбиваше при приятелка. И преди посещенията си при нея го правеше. Де да беше физически възможно, би го правил и по време на посещенията си при нея. Никола и за друго бе права. Той беше обсаден от момичета, или най-малкото не бягаха от него. Правеше секс с енергия и настървеност, каквито не бе познавал преди. Да не би да му сипваха нещо в бирата? Надали беше здравословно (дори Кийт го мислеше) и той сериозно се опасяваше за уменията си в дартс и за здравия си разум. След като девет сутрини подред ѝ беше носил млякото, Икбала се съгласи още веднъж да увеличи звука на телевизора. Отби се при Петронела Джоунс с подаръци по случай неотдавнашната ѝ сватба с работник на нефтодобивна сонда и от приказка на приказка се озоваха в леглото. След ареста на Телониъс Кийт като верен приятел навестяваше Лилет и децата и бе станал редовен посетител – Лилет беше хубавка като за бейбимама и в момента не беше бременна или поне не много бременна, а като дадеше на децата десетачка, те изчезваха за двайсетина минути.
Анализе Фърниш се беше завърнала в града. Омръзнало ѝ беше в замрялото предградие, стегнала бе многото си куфари и драматично се появи в Уайт Сити на прага на безработен цигулар, на чиято любов знаеше, че винаги може да разчита. Умееше Анализе да ги намира такива мъже – смотани, неуспели в изкуството и любовта, търпеливи, нежни, застаряващи. А малкият апартамент на Базил в Уайт Сити беше извънредно удобен на Кийт. „Здрасти, Баз“, изричаше заплашително Кийт и се пльосваше някъде да изчака оттеглянето му. Понякога на Анализе се налагаше да подсеща Базил, че трябва да уважава личното ѝ пространство и уединението ѝ. Бедният човек навличаше шлифера си и се изнизваше, вероятно в близката кръчма. Не беше идеалната подредба на нещата, но какво би могъл да стори Кийт? Нямаше да плаща за хотел, я. Парите му трябваха. За Деби Кенсит. Майка ѝ отново беше вдигнала тарифата. А и цените на бензина растяха. Едно посещение при Деби вече му струваше майка си и баща си.
Всичко това дотолкова запълваше времето му, че едва смогваше да поседи на няколко питиета с колегите от „Черния кръст“. При изпълненията си – в леглото, на дивана, на килима, до радиатора – помежду енергичните тласъци мислите му бягаха към пари, трансформация, Никола и за пръв път в живота му – към собствената му смърт. А имаше и едно последно доказателство, че не всичко вървеше добре. След като цял ден се бе шлял бог знае къде и беше вършил бог знае какво, а после беше тренирал дартс девет часа и бе отскочил при Триш Шърт за финал, в четири посред нощ будеше Кат – Кат! – към чието тяло иначе се обръщаше по рефлекс само в петък вечер.