– Първия път, като отишъл, му се правела на недостъпна. Но Кийт не е вчерашен.
– Проявил търпение.
– И следващия път – бинго!
– Че вече му и плаща да я оправя.
Бяха готови като че до безкрайност да обсъждат тази все още прясна информация. Кийт май беше провел пресконференция по темата тук, в „Черния кръст“. Гай си го представяше как размахва навития на руло таблоид. Имаме въпрос там, от дъното... Радвам се, че попита това... С усмивка, лепната на лицето и загледан в пода, Гай слушаше за пентхауса ѝ, как била висока и добре сложена, краката ѝ били малко кльощави, но пък имала нелошо задниче и тъй сближени цици, че...
– Как ѝ е името? – подхвърли небрежно Гай.
Норвис и Збиг Две, двамата експерти, се спогледаха облещени. Беше... стой малко... Кой да ги помни толкова много... Нита. Нели. Нанси. Гай чакаше с увиснало чене. Започна да се чуди дали не е невъзпитано да ги кара да се напрягат така.
– Ники! Това е.
– Да бе, вярно, Ники!
– Точно тъй, Ники. Ники.
Пудриерата се отвори и уголеменото лице на Никола изпълни кръглото огледалце. Втренчи се в притежателката си. Оголи зъби, облиза устни. И после капакът на пудриерата отново се хлопна.
Тя вдигна глава.
– Ето те – промълви меко и се изправи. – Добре ли си? Звучеше някак глухо по телефона. Съблечи си шлифера.
– Предпочитам да не го правя.
Никола отстъпи назад към дневната. Гай я последва, а тя го гледаше смирено и тревожно.
– Любими, какво има? – прошепна. – Седни. Искаш ли нещо за пиене?
Гай поклати глава, но се настани на ниското кресло. Вдигна ръка в жест, с който молеше за мълчание и време. После закри с длан дясното си ухо и затвори очи. Сутринта, докато бе лежал в леглото, Мармадюк се беше опитвал да разтвори стиснатите му клепачи. Гай бе изпитал странно усещане – неуместно, чувствено: в действителност Мармадюк бе вкарал горещата си лига в ухото му. Отначало това не му беше попречило, ала сега цялата му глава пулсираше. Нещо зловредно в слюнката на детето бе извършило пъкленото си дело в ушния му канал. Стори му се, че стаята се накланя. Може би всичко е обзето от безумие, помисли си.
– Трябва да те попитам нещо.
Тя го погледна с безгранична отзивчивост.
– Аз вероятно съм кръгъл идиот – продължи той, защото къщата ѝ, прозорците, завесите изглеждаха толкова невинни. – Но има нещо, което и ти се налага да знаеш. Трябва предварително да ми обещаеш да ми простиш, ако...
Гай се поколеба. Чу отчетливо шум от пускане на казанче в тоалетна. Твърде близо, че да е от друг апартамент. И тогава Кийт излезе от банята. Беше преметнал през рамо сребристото си кожено яке и заговори:
– Този ми беше любимият. Умирам си, когато ти...
– О, Кийт – рече лековато тя. – Почти бях забравила, че още си тук.
Кийт, застинал на стопкадър, уловен на местопрестъплението, постепенно отново се размърда и задиша, когато Гай по рефлекс се изправи на крака.
– Здравей, мой човек...
Помежду мъжете протече силно взаимодействие: силата на класата възтържествува над успеха в късите дистанции. Гай изгледа Кийт с презрение. И това ми бил Рицарят на Черния кръст.
– Сигурно ще искаш да си тръгваш – намеси се Никола. – Ето ти... куфарчето. Сложила съм ти нещичко вътре.
Пристъп на кашлица задълго спаси Кийт от необходимостта да говори. После той внезапно преглътна със скован врат и избъбри:
– Благодаря.
– О, Кийт, дали би се отбил да погледнеш мелачката за боклук? Опасявам се, че пак се е задръстила.
– Дадено – промърмори той, докато си събираше вещите.
– Утре по същото време?
Кийт погледна Никола, Гай и пак Никола.
– Ъъ... да.
Кимна и се изниза странично към външната врата.
– Довиждане, Кийт – подвикна тя и се обърна към Гай. – Прощавай. Та какво казваше?
Той изчака. Насилено бодрото подсвиркване на другия заглъхна надолу по стълбите.
– Той непрекъснато ли е тук? – попита Гай, като седна и се огледа наоколо.
– Моля?
– Ако не е в апартамента, то почти винаги го срещам по стълбите – изрече натъртено Гай.
– Кого, Кийт ли?
– Какво прави тук всеки божи ден?
– Да не ти е казал нещо?
– Какво, на стълбите ли? Неговото обичайно „Здрасти“ и „Карай да върви“ или нещо друго от този род – отвърна Гай и потърка челото си.
– Питах дали не ти е споделил нашата малка тайна.
– Чия малка тайна?
– Моята и на Кийт малка тайна. – Никола се усмихна закачливо на Гай. – Е, явно трябва да излезе наяве. Боя се, че те мамех.
– Аха – промълви Гай и вирна брадичка.