Не много отдавна видях мъртъв облак. Съвсем наблизо. Беше в Ню Йорк, в центъра на града, в средата на август, над сградата на Пан Ам (човек буквално усещаше усилията ѝ да запази хладнокръвие) – най-добрият недвижим имот в познатата вселена. Как смееше някакъв отпадък от бяло джудже или профучал наблизо квазар да застава редом с тази славна сграда на емблематичното Парк Авеню? Бях в кабинета на доктор Слизард, точно под въртящия се ресторант. Мъртвият облак доплува пред самия прозорец. Като някаква мърлява бърсалка за прозорци, спусната от Бог. Сърцевината му изглеждаше многоклетъчна.
– Науката – заяви доктор Слизард в епиграматичния си стил (има отличен тен, живи очи и брадичка на счетоводител) – вече много успешно обяснява как това убива хора и разни неща. Но мъртвите облаци все още не са ни понятни.
За щастие познавах Слизард през целия си живот. Как иначе бих могъл да си позволя експерт като него? Компанията му винаги ми е била приятна, докато не се разболях. Баща ми е преподавал на Слизард в Нюйоркския университет, преди да се прехвърли в друга специалност. Идваше у дома всяка седмица по веднъж или два пъти. Тогава имаше дълга коса. Сега няма никаква. Само говореща брада.
Мариус Апълби живее заради ритуала на тези сутрешни къпания в морето, а също и аз. Гърдите на Корнелия, то се знае, са разкошни, великолепни, възхитителни, царствени – и всички други думи, обозначаващи „големи“. А сме само на петдесет и девета страница.
Корнелия има афганистанска кръв. Язди кон като безразсъден мюсюлмански воин. Бръсне си краката с армейско ножче. Мариус все още не се е добрал до усмивка или цивилизована фраза от нея. Старият Куанго също е дълбоко развълнуван от жената при все преклонната си възраст и предлага доказалата се във времето популярна местна стратегия на изнасилване – мъжът трябва да си вземе със сила онова, което по право му се полага. Мариус не е склонен на такова нещо. Виждал я е колко сръчно борави с бича. От друга страна, изпитва потребност за силов акт, с който да докаже своята мъжественост. Но не е лесно, когато Корнелия се разхожда наоколо с такава гордост и достойнство. И при положение, че рядко има върху себе си някаква дреха.
Заради тежестта на главичката си и пълничките си бузки Ким често нацупва устнички, когато спи. Ръцете ѝ са в позата на испанска танцьорка – едната вдигната с извита длан, а другата надолу и също извита, винаги симетрични.
Размърда се. Всеки път ме обзема страх, че няма да ме разпознае. Хора, които не са ме виждали само три дни, вече гледат през мен. Аз самият трябва редовно да се поглеждам в огледалото, за да се запознавам с промяната в облика ми... Тя отвори очички и се фокусира върху мен, сякаш се напрягаше да ми каже нещо. Естествено, когато бебетата се мъчат да проговорят, а изражението им е тъй интелигентно безмълвно, очакваш първите им думи да ти разкрият някаква велика тайна. А чуваш „под“, „котка“ или „кола“. Но ето че със свито пръстче Ким посочи към кръвоизлив на ръката ми и произнесе ясно и убедено: „Ох!“.
Бях втрещен.
– Ох? Ким, боже мой, значи вече можеш да говориш?
Но бебето нямаше какво повече да добави. Поне за момента. Отнесох я в кухнята. Кат беше някъде другаде (в спалнята). Приготвих ѝ храната и поставих бавно пускащия биберон. Тя се разплака, като видя шишето. Разплака се, защото го искаше, а нямаше друго средство за изразяване. Нахраних я, а през това време тя помръдваше с краче. Към края усетих затопляне откъм памперса ѝ, поставих повивалника на масата и се приготвих да го подменя.
Тогава внезапно се появи Кат, взе малката от ръцете ми и я отнесе в дневната. Някакъв ирландски предразсъдък, не ще и дума. Ким удивено ме погледна над рамото на майка си.
– Ох – каза ми, преди Кат да затвори вратата. – Ох!
– И така, на работа – заявих на Никола и извадих бележника си. – Разкажи ми повече за тези излети сред природата с Гай, за тези малки любовни пародии. Бих ги отнесъл към най-безвкусните ти пакости.
– На теб ти се налага само да ги записваш. А на мен – да ги върша в действителност. Не мога да понасям да вървя пеша. – Замисли се за кратко, а после добави: – Все едно да се снимаш в реклама за любов.
– И все пак не го разбирам това изтезание, което упражняваш върху Гай. Но очаквам някакъв вълнуващ обрат. Време е да видя някой от онези клипове. Една от рекламите ти за любов.
– Няма такива. Не ги пазя. Ненавиждам ги.
– Колко разочароващо. И все пак снимките с Марк Аспри са поостарели. Как се очаква да опиша прелестите на тялото ти?
Тя посегна към най-горното копче.