– Браво, Кийт!
– Влюбеният вижда звездата като образ на... постоянство. Тук Кийт... Кийтс изразява стремеж да се окаже извън времето и да остане със своята заветна любов. Звездата се отъждествява с чистота. Но влюбеният трябва да е смел. Длъжен е да се спусне от небесата и да се... влее в потока на времето.
– Съвършено правилно. Влюбеният съзнава, че не може да избяга от света на хората с всичките му възторзи и опасности. „Да се потопя в смъртта“. За романтиците, Кийт, смъртта и оргазмът са еквивалентни.
– Е... карай да върви.
– Добре, към Одите ли да се насочим сега? Не, да разгледаме отново „Ламя“, тя ти е любима, нали, Кийт?
Говореше и четеше, обръщаше страниците с дълги пръсти, после ги прокарваше разсеяно по оголените си бедра.
– Възлюбената на демон... или може би самият демон... Правдивите съновидения на Бог... Школата на Купидон... Боже мой, то не беше изчервяване, прималяване, припадане.
На следващата страница се появи още едно картонче с текст и тя му се усмихна насърчително.
– Изглежда ми, че авторът – вече по-уверено зачете Кийт, – макар да слави материалното, физическото, е твърде плах и нерешителен дори в убежището на своята омагьосана гора.
– И е малко страхлив. Бои се, че приятелката му е прикрита змия.
– Точно тъй – импровизира Кийт.
Известно време Никола говори за живота на поета, за писмата му, за забравата, в която изпаднал, за ранната му смърт. На Кийт взеха да му харесват собствените му мъдри коментари. Дори скръсти авторитетно ръце и взе да почесва слепоочието си с изгризания нокът на кутрето си.
– Всичко приключва в Рим през 1820 година.
1820 година! – рече си Кийт.
– Бил е само на двайсет и шест.
Двойно 13, помисли си Кийт. Не е добре. С три стрелички е по-разумно да гониш 10 и двойно 8.
– Бил син на прост коняр и умрял огорчен и неизвестен. Ето какво пожелал да се изпише на надгробната му плоча: „Тук лежи човек, чието име е записано в течащите води“.
– Като се замислиш, трагично е – с прегракнал глас зачете Кийт – как Кийтс никога няма да узнае, че продължава да живее в сърцата на многото си почитатели. И то почитатели от най-различни социални слоеве. Ето например човек като Гай... – Тук Кийт внезапно се смръщи. – ... у него явно има поетичен дух. И аз уважавам това. Но и аз, макар да съм неук, намирам, че животът ми се обогати от... – На картончето изречението завършваше с „Джон Кийтс“. Ала на този етап Кийт реши, че може да поднесе нещо по-добро: – ...от тоз талантлив романтик... шапка му свалям... чиято безвременна....
– От Джон Кийтс – отсече Никола, като захлопна книгата и лиши Кийт от пищовите му за подсказка и от словесния му запас.
Кийт пое дълбоко дъх, жадуваше да декламира, да пее. Ала в мъглата на съзнанието му цареше тишина. Кимна мрачно и смотолеви:
– Абе, карай да върви.
Тя го изпрати до вратата. На връщане прекоси дневната и късия коридор и влезе в спалнята. Гай седеше чинно на леглото, с ръце, поставени с дланите нагоре върху скута. Никола го целуна по устните и го задържа на една ръка разстояние.
– Сега вече доволен ли си?
Гай се усмихна унесено към телевизионния екран, който показваше гърба на канапето и празната стая.
– Истинско откровение – промълви. – Ужасно съжалявам. Изложих се, много ме е срам. Казах ти, че не се налага да правиш това. Но беше удивително, просто не мога да повярвам. Каква зряла оценка даде. У него има вроден усет.
– Казах ти, че е умничък.
– Толкова си добра, Никола.
Да бе, карай да върви, за малко да каже тя, докато сваляше сакото си.
– Редно е човек да прави каквото му е по силите. – Наклони глава и се зае да разкопчава блузата си. – Забавна причина да се озовеш за пръв път в спалнята на жена. Не се чувствам готова „да се потопя в припадъка на смъртта“. Но колкото до „сочната гръд на прелестната любима“... Можеш да опипаш „хълмчета и падини“. Надявам се ръцете ти да са приятно топли.
– „Топли писалки са моите ръце“. Едно ще ти кажа – промълви задавено Гай и с усмивка. – Според мен беше много жестока с бедния стар Кийтс.
Джон Кийт, мислеше си Кийт на връщане в колата си. Добре ги реди думите. Книги: ето един начин да изкараш бързи пари. Закуска край басейна. Съпруга като от картинка. „Мила, ще взема да ги зарежа тия холивудски сценарии и ще се захвана със сериозно писане.“ Кабинет с кожени мебели. Билярдна маса! Господи. Мадам Недостъпната с полата ѝ на даскалица, запретната до кръста. Никак не беше лошо. Към края взе истински да ми харесва. Дадох му да се разбере на Гай с неговите мухлясали топки. Кийт се зачуди между другото дали и Кийтс не е играл дартс под някаква форма.