Излезе на главната улица и усети вълнение в корема си, сякаш ранена птица пляскаше с крилe. Олеле. Взе да го усеща в дробовете и гърлото си. При едно от продължителните спирания в задръстване взе мобилния си телефон и позвъни на Петронела. Изключен? Трудно му бе да прецени: едва чуваше самия себе си как ругае сред трясъка на спрелия редом самосвал. Отново усети онова металическо триене в корема си. На Кийт му хрумна, че може би трябваше да иде на преглед при лекар. Това не беше познатото неудържимо сексуално желание. По-скоро приличаше на паническа атака. И макар духът да бе обзет от неудържим копнеж, плътта бе необяснимо слаба. Всеки път му отнемаше цяла вечност да свърши. Усети тръпнене и смъдене; с отвращение си припомни охлювите, които убиваше със сол като малък.
Проклетото двойно паркиране! Кийт с мъка си проправи път към Ладброук Гроув и самият той направи двойно паркиране на Оксфорд Гардънс. Влезе в супермаркета и кимна на Манджийт. Мина покрай млечните продукти, покрай тоалетните принадлежности, покрай рафтовете с видеокасетофони. Отстъпи встрани, за да не попадне между юмруците на един от служителите и някакъв хлапак и да избегне счупена бутилка. Долу в склада Кийт надникна през процепа на вратата. Триш Шърт лежеше на пода с единия крак качен на кушетката: точно в същата поза, в която я бе оставил преди десет часа. Щеше да му отнеме поне половин час да я свести с шамари. Яви се и още едно съображение: същия този ден, но доста по-рано, докато смъкваше мръсните ѝ гащи, Кийт внезапно си припомни своята мишена за дартс в гаража. Съвременните мишени за дартс, макар да ги наричаха четинести, не се изработваха от животинска кожа, а от растителен материал – сизал, получаван от жилавите листа на агаве, внасяни от Африка и пресовани в нужната форма. После ги връщаха обратно по море, за да бъдат обработени, да се боядиса лицевата им страна и да се нанесат на нея цифрите. Това подобие донесе възбуда на Кийт в онзи момент, но не задълго – мисълта за отбелязване на силови точки наруши концентрацията му. Сега той погледна часовника си. Върна се горе, купи опаковка с шест бутилки бира и се качи на своя кавалиър за деветдесетминутно пътуване до Уайт Сити и Анализе Фърниш, като не беше настроен да търпи глупости от Базил.
Кийт се върна в Уиндзор Хаус малко след шест. Застана в кухнята, която беше в състояние на хаос, наподобяващо лондонския трафик. Бяха пропилени ценни часове за тренировка. И Базил нямаше как да бъде обвиняван: беше се изпарил мигновено, след като Кийт го придърпа за мъжки разговор, изчерпал се с шляпване зад ухото. Нито пък вината бе на Анализе, беше дала всичко от себе си, без да се оплаква.
Появи се Кат, прегърнала бебето като щит срещу него. Кийт изгледа безизразно умореното ѝ лице и тяло. Утре бяха полуфиналите. И предстоеше сериозна дилема. Към самия мач Кийт се отнасяше – или така си мислеше – с титанично самообладание. Тревожеше го изборът на съпровождаща дама. При нормално положение на нещата не беше проблем: Деби Кенсит или Анализе Фърниш, разголила деколте, в което мотор можеш да паркираш. Но това беше важно и престижно спортно събитие. Триш Шърт беше дочула за него. А и Ники каза, че искала да присъства. Дори и Кат, моля ви се, смотолеви нещо по темата.
– Де ми я вечерята?
– Ела да видиш нещо, Кийт.
– О, боже. Какво?
– Телевизора.
Кийт се провря покрай нея и замръзна на прага на дневната.
– Все това е на всички канали.
Кийт се взираше, а устните му мърдаха. Надписът на екрана гласеше:
„Това е само тест на системата за оповестяване на спешни ситуации. Ако възникне действителна спешна ситуация, тук ще бъде посочено на кой канал да превключите, за да научите последната информация.
Но това е само тест.“
– Знаеш ли какво? – обърна се Кийт към Кат. – Изкара ми ангелите. Рекох, че телевизорът се е развалил. Всичко си е нормално. Ето виж, картината се върна. Къде ми е яденето?
Докато Кийт оглеждаше с наслада мексиканското си чили и четирите мадлени с кайсии, Кат проговори плахо:
– Ходих в библиотеката. Няма вестници.
Той измъкна таблоида изпод мишницата си.
– А това какво е? Да не си окьоравяла нещо?
– Но те...
Сега Кийт се взираше в празната си чаша за чай. Кат се изправи и отиде в другата стая да остави детето. Върна се и се пресегна през него да вземе каничката, в която се запарваше чаят.
– Това не е вестник.
Той я стрелна предупредително с поглед.
– В него нищо не се казва за Кризата.
– Бягай оттук бе – подхвърли небрежно Кийт. – Вечно пишат за това.
Тържествуващо отвори на четиринайсета страница. Там имаше статия от заместник главния редактор относно здравето на съпругата на президента. Но редакционният текст с дребен шрифт липсваше.