– Ето нӚ, виждаш ли? Значи нищо не се случва.
– Ти така си мислиш.
Кийт не отговори. Беше погълнат от материал за кинозвездата Бъртън Елс. Негови представители категорично отхвърляха слуховете, че Бъртън е бисексуален. След загадъчната смърт на младата му съпруга Бъртън бил изцяло ангажиран в опитите си да създаде контакт с нея в отвъдното. За илюстрация бяха сложени две снимки – една на Бъртън и една на Лиана, и двамата голи до кръста.
– Казват, че...
Кийт пусна ножа и вилицата върху масата и се изправи.
– Виж какво, гледай си твоята работа. Що за съпруга си, след като мъжът ти е на полуфинал утре вечер, а ти му сервираш тия глупости? Хайде, Клайв, няма какво да седим тук. На работа. Хайде, Клайв. Идвай, стари друже. Господи.
Бебето беше будно. Ала не плачеше. Очичките ѝ блестяха.
В девет часа в „Черния кръст“ Кийт остави стреличките, изгълта питието си и отиде при телефона в задната част на пъба. Отне цяла вечност Манджийт да докара Триш в склада.
– Мачът е отменен – съобщи нехайно Кийт.
– Защо?
– Оспорват физическата ми форма.
– Какво?
– Имам травма на пръста.
– Какво стана? Тя да не го смаза, като кръстоса крака?
– Я да мълчиш.
– И все пак ще дойда.
– Както щеш, живеем в свободна страна – рече Кийт, първата му що-годе съвместима с истината реплика.
– Ще наминеш ли по-късно?
Кийт затвори, без да каже „може би“. Като се върна при бара, видя Гай.
– Здравей, Кийт.
– Здрасти, приятел.
Кийт изпита чувство, което рядко го спохождаше: на смущение. Или по-скоро би изпитал смущение, ако разполагаше със свободно време. Истината бе, че него рядко го притесняваше смущение. Книга, озаглавена „Кийт и смущението“ би била много кратка, състояща се от две или три страници... Той вдигна поглед. Гай го наблюдаваше с жалост и умиление.
– Отговорности – избъбри Кийт. – Задължения, дето на теб чакат. А си толкова ограничен във времето.
Гай кимна.
– Събитийцето си е мащабно – добави Кийт. Гай отново кимна. – Не ще и дума, мащабно е. И от мен се очаква да съм на ниво за голямата проява. Ще дойдеш ли утре вечер? Ще дойдеш, то се знае. Мога ли да ти поискам услуга, приятел?
– Разбира се.
– Щото аз няма как да го направя. Доведи Ники.
– Добре.
– Никола. Нали схващаш, няма как аз да го направя.
За момент останаха облегнати с лакти на бара като равни. И после Кийт разсеяно избъбри:
– Отвсякъде са ме накацали фусти.
Приближи се Джон Дарк, продажното ченге. Кийт поръча питиетата. Дължеше пари на Дарк, задето го беше уредил в историята с Телониъс. Други ми ти глупотевини. След пробите на ДНК от компютъра беше изскочило името на Телониъс. Но също и това на Кийт. Небрежна работа: слюнка върху трохи от свински пай. Кийт много би сторил в името на свински пай, но чак пък да иде в затвора му се струваше прекалено... Тримата мъже прекараха половин час в обсъждане на трудностите, които „Рейнджърс“ срещаха да дадат израз на териториалното си преимущество в голове. После разговорът се прехвърли върху намалялата публика на стадиона през началните месеци на сезона. Дарк промърмори с неговата типична ведрост:
– Сърцето да ти се скъса. А може и по-зле да стане. Тази сутрин какво да видя на екраните? Планове за частична евакуация на Централен Лондон.
Кийт отмести поглед встрани. Гай заби своя в пода.
– И какво става тогава с „Рейнджърс“? – Дарк се изсмя. – Да подгонят всичкия този народ? Тия сънуват нещо.
Шекспир провря глава през вратата и направи жест. Кийт се извини. Отвън под уличната лампа стояха Плашилото и Честния. Всички се скупчиха, когато Плашилото разви пакетче, увито във вестник, и поднесе съдържанието към светлината.
– Това ли е? – попита Кийт.
– Това, да – потвърди Честния.
– От точния вид ли са?
– Ами че какви да са, анаболи от фитнеса – рече Плашилото.
– Да не вземат да ми поникнат цици от тях?
– Нищо подобно – отсече Честния. – Само ще станеш по-добър в играта.
– Какво ви дължа?
Естествено, Кийт мислеше най-вече за своето представяне на дартс. Ала взе един стероид на момента (другите два запази за следващата сутрин по инструкция на Честния) и отиде да го изпробва на Триш Шърт.
Точно преди пладне на следващия ден Гай остави Лизибу в кухнята, където тя безмълвно огризваше кочан царевица, и тръгна по стълбите към преддверието, като от време на време кимваше на смътно позната бавачка. Влезе във втория салон и погледна без ентусиазъм бутилките уиски и бренди в кристалните им декантери. В съседния първи салон, тъй обширен, тъй малко използван, седна край рояла и опита да посвири нещо леко, добре овладяно (Concerti Grossi), но за свое изумление след няколко минути откри, че творбата вече не го вълнува. Пое към горния етаж и срещна още една нова бавачка – тъмнокожа, екзотична, невъзмутимо размъкната. Беше постигнато негласно споразумение да се свали ветото от хубави бавачки. Последната партида от такива се бе появила внезапно на пазара на труда и Хоуп ги бе придърпала всичките. В подобни времена, мислеше си Гай (но подобни времена не беше имало досега), младите жени вероятно чувстваха атавистичен стремеж да попаднат в голяма къща. Вътре в голямата пещера.