Хоуп беше в спалнята пред тоалетката и решеше косата си с четка. Сега всеки път, щом я видеше, пред очите на Гай минаваше моментен проблясък на предишния им живот, сякаш бракът им беше бързо и неспасяемо давещ се човек. Донесе му известна утеха фактът, че тя беше в екип за тенис. Динк не се навърташе толкова често, колкото би се очаквало.
– Ще играеш ли? – попита. – С Динк?
– Кортовете са затворени до шест часа. Какво ги прихваща всички? Защо не работят?
– Никой не работи. Не си ли забелязала. Дори по строежите няма жива душа... Лизибу бременна ли е?
Тя се извърна към него: по интелигентния овал на лицето ѝ в равна степен бяха изписани възмущение и студенина.
– Просто се учудих. Не само защото е наедряла, а и заради начина, по който се храни. В момента яде долу царевица от кочан. Изгриза около девет за три минути. Създаде ми асоциация за електрическа пишеща машина.
– Това е нейният начин да се справя. Яденето помага, да знаеш. И ти трябва да го пробваш.
Гай стоеше облегнат на касата на вратата с ръце в джобовете. Погледна надолу по коридора.
– Той дремна ли тази нощ? Както и да е, вече се размърдва – последното беше излишно да се споменава, защото нямаше как някой да не чуе мощния рев на Мармадюк и тропота от разтърсваното му креватче. – Излизал ли е днес? Бих могъл да го разходя малко.
– Момичетата ще го изведат в задния двор.
– Ще ми е приятно да го направя аз. Честно. – Естествено, това беше гротескна неистина. Само че на Гай му беше нужен обществен телефон. Не за да се обади на Никола, с която щеше да се види тази вечер (щеше да я заведе на мача по дартс). Не за да позвъни на Ричард в офиса. Вече бе говорил три пъти по спешност с Ричард този ден и не искаше повече да тревожи домашните. Ето още един белег на маменето: престъпните ти лъжи хвърлят сянка и върху невинните. И звездите в небето ти помръкват.
– Мислиш ли, че навън е безопасно?
– О, нищо страшно няма.
Сега беше изправен пред задачата да екипира Мармадюк за външния свят – да го облече от нулата, докато детето го замеря с всичко, което докопа. В детската стая Гай свали памперса на Мармадюк и без никакви надежди за успех го сложи на гърнето.
– Ще направиш ли подаръче на тати? – попита го скептично.
Двайсет минути по-късно, след като Мармадюк така и не направи подаръче на тати, Гай му сложи нов памперс, върху него непромокаеми гащи, потниче, блузка, панталони, чорапки, обувки, пуловер, а на долния етаж – яке, ръкавици, маска за лице, шапка и шал. Докато го тътреше към външната врата и посегна да отключи двойното резе, Мармадюк извърши „голямото разтоварване“, казано на домашния жаргон (явлението обикновено бележеше финалната фаза в експериментирането му да поддържа целоседмичен запек). С други думи, детето буквално се потопи в екскременти. Когато Гай му разви шалчето, видя, че част от тях извираха от яката на ризката. Отново се върнаха в детската стая и Гай се зае да сваля шапката, маската за лице, ръкавиците, якето, пуловера, обувките, чорапките, панталоните, блузката, потничето, непромокаемите гащи и памперса, отпрати с жест храбрите, но давещи се от вонята бавачки, изкъпа Мармадюк в долната голяма баня и отново му сложи памперс, непромокаеми гащи, потниче, блузка, панталони, чорапки, обувки, пуловер, яке, ръкавици, маска за лице, шапка и шал. По време на тази епична битка отколешният ентусиазъм на Мармадюк да нанася травми на баща си – предимно по гениталиите – се увенча с успех само два пъти. Единият беше блъсване с глава в тестисите, а другият – удар с тъп предмет (играчка гранатомет) по чувствителното връхче на пениса. Новите болки се вляха в общия ансамбъл, заемайки първенство. При втория опит успя дори да отвори входната врата, преди Мармадюк да повърне шумно и обилно.
Този път Гай реши да не се вживява особено. След като изхаби ролка и половина тоалетна хартия, се озова на улицата с разбеснялото се дете. Сега Мармадюк лежеше по лице върху тротоара, съвършено глух за всякакви увещания. Гай приседна на бордюра да го убеждава, примижал на ниското слънце.