– Надявам се Кийт да спечели – обади се той.
– О, ще спечели – отвърна тя.
Гай се усмихна и наклони леко глава, сякаш оспорваше нейната увереност. Тя би могла да му каже, че има усещане в циците, което ѝ го съобщава. Естествено, запази го за себе си.
Точно в 19:45 Кийт Талънт от Северен Кензингтън отвори със замах двойните врати на „Маркиз Идъндери“ и се спря, като сваляше ръкавиците си за шофиране. Всички глави се извърнаха към него. Запази хладнокръвие, без да се напрягаш. Той вирна брадичка и преговори непосредствените задачи пред себе си. От дъното на залата се раздадоха няколко възгласа. Солидна подкрепа. Не разпитвай за опонент. Играеш срещу мишената, не срещу човека. Майк Фрейм, собственикът на пъба. Тери Линекс и Кийт Карбюртън от „Редки парфюми“: хубав жест. Оценявам го. Майк Фрейм се приближи, постави авторитетно ръка на рамото на Кийт и го насочи към опразненото пространство до бара. Двама мъже в костюми, спонсори на турнира. И Тони де Тонтън от Ди Ти Ви. Телевизионният канал за дартс. С подчертана официалност на Кийт бяха предложени отбрани вина. Никакви такива. Бира лагър. Лагърът е запечатан в кегове.
– Доколкото ми е известно, във вашия пъб вие сте трети по ранг, Кийт.
– Трети стрелец, точно така, Тони.
Кийт обясни, че двамата топ състезатели на пъба, Дуейн Кензал и Алекс О’Бой, не са в наличност за тазгодишния турнир Спароу Мастърс. Разсеяно добави, че нещата често са непредсказуеми, когато става дума за предсрочно освобождаване.
– Аз съм аутсайдерът тази вечер – рече смирено Кийт. Постарай се да снизиш очакванията. – Чест е за мен, че изобщо съм тук.
– Пожелавам ти успех.
– Благодаря, Тони. Е, каквото дойде.
В 19:50 двойните врати отново се разтвориха знаменателно: врявата за миг затихна, после се смени с шум, характерен за училищен двор. Кийт се извърна. Не много бързо. Погледна към входа с подготвена пренебрежителна усмивка. Четирима японци. Ето този е! Пол Го! Виждал съм го в „Артезиански кладенец“. Маниак на тема тройно двайсет! За половин час отстрани двама стрелци от първата десетка! Измъкна се от капана с максимум точки! Никога не се усмихва! Постигал е финал със 170 точки!... Никога не разпитвай за опонент. Кийт отпи от бирата си. Пол Го беше победил Теди Зипър. Японецът се бе оказал достатъчно пъргав, за да елиминира трепача от Южен Лондон. Кийт паркира пренебрежителната си усмивка край бара. После се извърна и срещна за миг неизмеримата ярост в лишените от клепачи очи на Го, разходи език под дясната си буза и бавно пое сред дима и шума и сред вълните от обич, излъчващи се от пъба.
– Струва ми се, че насам идва – каза Гай. – Изглежда готов на всичко.
– Да, наистина – каза Никола. – Бива си го тоалетчето. Прилича на риба скат.
– Ако дойде при нас, ще ни трябват още столове.
Все още на известно разстояние, Кийт минаваше сред шпалир от приятели и фенове. Игриво избиваше питиета от протегнати към него ръце и мяташе цигари зад гърба си, същински Хенри VIII с пилешките кълки.
– Прилича на Хамелнския ловец на плъхове45 – подхвърли Никола.
– На мен ми прилича на Мармадюк – неволно се изпусна Гай.
Накрая доближи тяхната маса, като размахваше ръце към Къртли, Дийн, Гадняра, Збиг Едно и Две, Богдан, Пьотър, Норвис, Шекспир.
– Успех, Кийт – подвикна Гай с вдигната чаша, но беше избързал, тъй като Кийт все още бе проточил шия встрани, за да посрещне нечие ентусиазирано насърчение.
– Късмет, Кийт.
– Да, късмет, Кийт – обади се Никола.