Сега той гледаше зад тях и властно размаха ръце да призове някого.
– Май ще ни трябват още столове – измънка Гай.
– И тъй – рече Кийт и изсумтя снизходително. – Гай, Ник, запознайте се с Деби. Ето я Анализе. Петронела. Икбала... и още с... прощавай, миличка.
– Сутра! – подсказа жената.
– Да, със Сутра – каза Кийт, който я познаваше отскоро.
– Май ще ни трябват още столове.
– Е, какво ще пиете? За теб чаша мляко, а, Деби?
– Кийт!
– Боже милостиви – избъбри Кийт и притвори очи с отвращение. – Виж ти кого довял вятърът.
Гай и Никола се извърнаха и видяха висока повехнала блондинка или по-скоро призрака на блондинка. Тя се взираше в Кийт с ням копнеж.
– Ще донеса още един стол.
– Не си прави труда, Гай – процеди Кийт над главата му. – Виж я, че е съвсем мотана. Я се разкарай оттук, ма.
– Не, все пак ще донеса стол.
На Гай му се налагаше да ходи все по-далеч за столове. След като с труд се провря обратно, завари Кийт омекнал и по-гостоприемен.
– Тази е Триш – обяви. – Халба водка за теб, нали? Кофа чист спирт?
И той се зае да поръчва питиета, като в нито един момент не пренебрегваше поздрави, намигвания и вдигнати палци, укрепваше надеждите и уталожваше страховете на безчислените си последователи, поклонници и други видове пристрастени към Кийт Талънт, изпълнили заведението така плътно, както биха изпълнили неговия апартамент. Домашно събитие, нали Кийт бе домакин в това състезание.
– Да му се не види, остава само и Кат да цъфне. Същински Хуй Хефнър съм аз, туйто. Никога не съм крил слабостта си към женския пол. Виж я тази, госпожица Деби Кенсит. Навършва шестнайсет днес. Я се изправи, момиче.
Деби послушно се надигна. Мрежеста черна блузка, очертаваща пъргавите гърди отдолу. Бели бикини, подаващи се според модата над впитите черни къси панталонки, по педя гола плът и надолу следваха розови вълнени гети. Кръглото лице на Деби беше приятно, дори повече от приятно, докато не се усмихнеше широко. Усмивката смаляваше наполовина коефициента на интелигентност на Деби, разкриваше венци и детски страхове, свързани с любов и болка (макар само Кийт да знаеше за гузните десетачки, оставяни върху шкафа или върху полицата на камината). Гай, поуспокоен малко при тази ярка галерия женски образи, предоставена от Кийт, винаги беше вярвал, че чак след трийсет и пет до четиресетгодишна възраст се сдобиваш с лицето, което ти се полага. Но това на Деби доказваше, че може да го получиш и на шестнайсетия си рожден ден. Само дето не си го бе заслужила сама.
– Шестнайсетгодишно зайче – продължаваше да се възторгва Кийт. – Чиста като току-що навалял сняг. И девствена, пази се за мъжа на мечтите си. Никога с пръст не съм я пипвал. Тя ми е специална на мен.
– А пръстът ти как е, Кийт? – намеси се Триш. – Горкичкият ти пръст?
– Не че очаквам дърти пачаври като вас тук да го оценят – заяви Кийт важно и строго като проповедник. – Кротко сега, дами, дръжте се прилично – предупреди ги, когато високоговорителите на „Маркиз Идъндери“ започнаха да прочистват гърла. – Не заради мен. Не го искам лично за себе си. Направете го в името на дартс.
Като се изключеше чувството, че всеки миг можеше да припадне от това, че е пренебрегвана, а току-виж, и да умре и да спести на всички по-нататъшни ядове, Никола беше на мнение, че е подходящо ситуирана стратегически, подготвена като спортистка или актриса за дръзката си роля в предстоящото. Седеше на стола си, загърната в пухкавото си палто, с рамене, напрегнати за битка, кръстосани крака и търпеливо поклащаща се обувка. Като оглеждаше лицата наоколо си – Деби, Анализе, Сутра, Петронела, Икбала, Триш, – не изпитваше ревност; но пък съперничеството винаги пораждаше у нея възбуда. Отбеляза си наум, че единствено Петронела би я затруднила при ръкопашен бой. Последната беше висока и слаба, но с добре балансирани мускулести бедра и по-важното, не би се посвенила да приложи мръсни хватки още в първия миг. Никола винаги бе установявала с удовлетворение, но и с тревога колко добра е в женски бой при редките случаи, когато бе възниквал такъв. Тя харесваше жените, а и жените нея въпреки всичко. В миналото бе имала много близки приятелки жени и една близка отвсякъде. Но в крайна сметка на жените нищо не можеш да им сториш (нито те могат да ти сторят нещо). Така или иначе, Никола го умееше женския бой, беше го овладяла при схватки в по-висша лига – с мъжете. Кийт бе този, който я тревожеше. Долови, че не е във върхово състояние. Не ѝ пречеха приказките му, натрапчивото му присъствие и липсата на всякакво възпитание и галантност у него. Бедата при Кийт тази вечер, в „Маркиз Идъндери“, както и на други места и по друго време, беше, че е лишен от форма. Беше насъбрал жени около себе си като защитно островче срещу ужаса на вечерта. Но не му се получаваше. Тя виждаше, че е уплашен, жалък, крехък и постоянните тикове на лицето му издаваха позорна слабост в стомаха. Така че сега Никола търсеше спасителен пояс (знаеше, че такъв ще има), та да минат през всичко това – нещо, което да му даде кураж и да го извади от хаоса. Нямаше да го остави с некадърността си да провали нейната реалност. Само че още не беше в настроение да говори, затова беше доволна, че и Гай беше от полза, като се осведоми с интерес: