– Кийт, срещу кого ще играеш тази вечер?
– Никога не разпитвам за опонент. Играеш срещу мишената, не срещу човека. Всичко е между теб и стреличките... Срещу Пол Го.
– Той японец ли е?
– Храня уважение към всеки, с когото играя.
– Те са много решителен народ.
– Шибани лихвари, това са – промърмори Кийт, позволил си по изключение расистка реплика. Не можа да измисли нищо по-лошо за тях, тъй като почти не беше чувал за Втората световна война. Виж, бащата на Кийт, който беше наясно с Втората световна война и успешно беше дезертирал от нея, би могъл да попита дали някой знае какви ужасии са причинявали на нашите момчета по онова време; но познанията на Кийт се свеждаха до смътни спомени от текстовете със ситен шрифт в неговия таблоид.
– Дай им да начисляват йена върху всяка йена и да си тъпчат джобовете с пари.
– Имат си своите критици.
– Че аз ли ги нямам? Чувал съм ги. Съмняват се в мощта ми, поставят под въпрос способността ми да се владея, такива ми ти. Според някои съм само въздухар. – С пукане от високоговорителите се разнесе ново съобщение. По лицето на Кийт пак пробягаха болезнени тикове. – Е, ще ида да им затворя устите на тия лайномети веднъж завинаги.
Ала Кийт не помръдна от мястото си, а времето течеше и публиката в пъба се преместваше към сектора в близост до улицата. Жените го поглеждаха, изпаднали в привичното си състояние, когато излизаха да се развличат с мъжете си – плахо безмълвие. Триш вече беше зачезнала нанякъде.
– Аз по-добре да вървя в съблекалнята – измънка нерешително Кийт. – Да си подредя мислите. – Удари с длан гърдите си и бързо се изправи. Сърдечен пристъп? Не, Кийт търсеше опипом торбичката си със стрелички. Измъкна я рязко. – То не че е съблекалня в истинския смисъл де – додаде със срамежлива усмивка. – Просто мъжката тоалетна. Опразнили са я за случая. Да дадат възможност на състезателите да... да си съберат ума. Е, дами, пожелайте ми късмет!
Дамите му пожелаха късмет, всички освен Никола, която се извини и се отправи към дамската тоалетна.
45 Герой от немска народна приказка. – Б. пр.
Къде отива жена в претъпкан пъб, ако иска да се види с мъж насаме? Никола знаеше отговора. Не и в дамската тоалетна, там мъж не можеш да вкараш. На дамите не би им харесало. А виж, по отношение на мъжката тоалетна мъжете бяха далеч по-толерантни и по-големи веселяци. Дами не могат да влизат в мъжката тоалетна. Но каква ти дама беше тя?
Отначало Никола се помота около входа край игралните автомати. Какво ли пускаха тия дни? Едва ли само цигари и кондоми, имаше какво ли не, включително тупета, изкуствени ченета и пейсмейкъри. След още един безплоден призив през прага мъжът в риза с жабо се махна и Никола влезе в света на тестостерона.
Направи го с уверен собственически маниер. Едрият младеж, който излезе от кабинката я погледна, поколеба се на излизане и се отказа да си мие ръцете. Тя запали цигара с отработени спокойни движения и вдигна брадичка за първото всмукване. В тоалетната имаше трима мъже: Кийт, плискащ лицето си на умивалника, който се намръщи леко, като улови погледа ѝ в огледалото; кльощав тип, който се облекчаваше на писоара с опряно в плочките лице и тихичко стенеше от изпитваната болка; и Пол Го. Именно към него се приближи тя, към Пол Го, докато той безизразно разглеждаше и подреждаше стреличките си. Застана толкова плътно до него, че накрая той бе принуден да я погледне.
– Говориш ли английски?
Той кимна отсечено.
– И откъде си? От Япония, това ясно, но откъде точно – Хоншу, Кюшу, Шикоку?
– Хоншу.
– От Токио, Киото, Нагоя, Йокохама, Нагасаки?
– Уцономия.
– Какво?
– Уцономия.
– Отдавна ли си с нас, Пол? Кажи ми, знаеш ли какво означава Енола Гей?
Той отново кимна отсечено.
Тя се взира известно време в черния мъх по горната му устна, после му обърна гръб, облечен в светлото палто от норка, и подхвърли на Кийт:
– Забавно, нали, мили?
Кийт изглеждаше склонен да се съгласи.
– Хората постоянно казват, че японците били различни от нас. От мен и теб. По-различни, отколкото са черните. По-различни и от евреите. По-различни дори от онова създание там – тя посочи страдалеца пред писоара, който ни най-малко не се засегна, само промени позата си и сега изглеждаше като седнал на високо столче. – Но всъщност колко различни са от нас в духовен и човешки аспект тия шибани маймуни?