Пол Го изчака. После се усмихна.
– Ето че сега показваш и тия твои непонятни зъби.
Последните думи бяха изречени в изненадваща тишина, тъй като човекът в ризата с жабо се беше върнал и стоеше зад гърба ѝ заедно с неколцина зяпачи. Никола се приближи до Кийт и го целуна с Ранена птица, после внимателно обърса устата му с хартиена салфетка. Отстъпи леко назад и го огледа с любещи очи.
– Кийт, ризата ти! Посмачкала се е, сигурно в колата!
Наведе се да изпъне гънките. Наведе се по-ниско.
– На колене, момиче – произнесе спокойно Кийт.
Това се искаше значи: прозрачните чорапи да долепят блясъка си до този на плочките върху пода на тоалетната. Никола коленичи. Подръпна надолу ризата и навлажни пръст, за да обере мъх, събрал се по вертикалния шев на панталоните. После каза:
– Победи, Кийт. Преодолей съпротивата на... хибакуша. Ела при мен утре. Ще има още пари за теб... Ти си моят бог.
– Изправи се, момиче.
Пол Го мина покрай тях и излезе. Дори клетникът при писоара се отдели от мястото си и се насочи към вратата. Кийт се задържа известно време и я гледаше, като кимаше леко. Ала тя последна напусна тоалетната.
Гай обхождаше „Маркиз Идъндери“ с поглед; носът му бе въпросително издаден напред, а нерешителната уста бе докосвана от леки потрепвания, наподобяващи нещо средно между усмивка и гримаса. Пъбът, тази пещера с кожени тапицерии и стъкло, бе наклонена настрани, към улицата и съдържанието ѝ се изсипваше към издигнатата мишена, към очертаната линия за хвърляне. Виждаше се само мъж в лилав смокинг, извисен над тълпата; гласът му може и да не беше най-неприятният на всички времена, но беше сериозен кандидат за такава титла (истински кошмар с помпозното си гъгнене). Та този глас казваше:
– Искам да изкажа признателност за любезната ви благодарност, че организирахме това престижно състезание тук тази вечер...
Гай видя, че Деби и... коя беше другата... Петронела са се покачили заедно върху съседна маса. Опасяваше се, че не се представи особено добре пред харема на Кийт; получило се бе крайно неловко, те сякаш гледаха през него и не обръщаха внимание на внимателно формулираните му въпроси къде живеят и с какво се занимават. Все пак с Анализе поне успя да размени няколко думи на тема театър. Въртеше се и протягаше шия, изпитал нужда от присъствието на Никола: беше детинска потребност, като на хлапе, изгубило се на пазарна улица и копнеещо някой от забързаните манекени наоколо да спре и да придобие любимия лик. Сигурно още е в дамската тоалетна, помисли си Гай и той самият отиде да използва мъжката.
Не можеше да си представи, че Никола ще иска да гледа цялото състезание или дори част от него, затова се върна на масата им да я чака там. Имаше и други неприсъединили се към зрителите – заети бяха да пият, или да се натискат, или да се карат. Гай изпразни чашата си и се загледа в тълпата. Тогава усети леко докосване по рамото и се обърна, за да се озове лице в лице с Триш Шърт, която вече изглеждаше като пълна развалина.
– Добре ли сте?
Тя се взираше в празното пространство и той ѝ помогна да седне; а може би се взираше в мислите си, в собствените си вътрешности. Ето една блондинка, на която ѝ бе минало през главата всичко, което може да се случи на блондинка. Докато шумът от публиката на състезанието се усилваше, Триш Шърт изрече с неимоверно затруднение:
– Не знам... не знам накъде отива... този свят.
Забележката се стори на Гай по-шокираща от всичко, което беше чувал. Вгледа се внимателно в нея. Без да направи никакъв опит за някакво изражение или тон, взе, че изтърси такова нещо.
– В тоалетната – отрони тя.
Гай чакаше.
– Той се отбива у дома. Носи... пиячка и туй-онуй. В моя дом. И ме използва като тоалетна.
– О, сигурен съм, че не е така – слабо протестира Гай.
– Обича да дойде и да ми се навика. В моя дом. Де го уважението? Де я благодарността? Той говори ли за мен?
– Кийт ли?
– Да, Кийт.
Зададе този въпрос с такова пълно отричане от всякакво достойнство, че Гай се видя в чудо как да отговори. Мина му през ума за сламка. Но дали беше сламката, за която да се улови, или сламката, която преобърнала колата? В действителност Кийт често говореше за Триш, дори му беше навик и ако имаше настроение и време, се впускаше в грозни подробности.