Тогава той изрече рязко:
– Чорапите ти. И двата са скъсани на коленете.
– Да бе. Какъв смисъл изобщо да обуваш чорапи, когато са толкова невидими? Да бях сложила един плътен чорапогащник. Гледай ме, докато си вляза във входа. Не слизай.
Тя излезе от колата и тръгна към портичката на двора. Но после се обърна и се върна – вървеше сякаш в друга нощ към среща с друг мъж в друга кола. Приближи се и се наведе към прозореца, чието стъкло Гай предвидливо беше смъкнал. Никола провря глава вътре и му сервира Еврейска принцеса.
Когато свърши, Гай неволно вдигна ръка към устата си.
– Това... това беше...
– Непростимо? – изрече загадъчно Никола. – Впрочем ще престана да преподавам на Кийт.
– Наистина ли? – разнежено промълви Гай.
– Човек се опитва да помогне както може. Но най-сетне си дадох сметка какво е това, което не мога да понасям у него.
– И какво е то? – с още по-голяма обич попита Гай.
– Това, че е типичен пролетарий.
Пролетарий или не, Кийт Талънт от Северен Кензингтън все още пребиваваше извън дома си. Нощта едва започваше. Макар и с нисък произход – син на престъпник – Кийт Талънт още се радваше на свобода.
С тежкия си кавалиър направи сериозна обиколка на Лондон и покрайнините му: Плейстоу за Петронела, Арнос Гроув за Сутра, Слоу за Анализе (на Базил му бе влязла някаква муха), а после до Икънам да достави благополучно малката Деби у дома. Поседя за кратко в къщата ѝ близнак, пи нескафе с още хващащата ѝ окото майка, която беше научила от телевизията за победата на Кийт (обявили я бяха посред мач по дартс, който тя бе гледала) и беше останала будна, за да го поздрави и, то се знае, да се увери, че нейната Деби няма да вземе да бутне на Кийт безплатно. Той по никакъв начин не пренебрегна и отговорността си към Триш Шърт: лично помогна на Майк Фрейм да я натика в такси и даде пълни инструкции на шофьора за адреса ѝ. Не беше забравил и Икбала, която остави за последно, бидейки съседка, и която сега спеше дълбоко (беше я проверил) в багажника на колата му.
Нескафето беше изпито, цигарите изпушени, времето мина. Това беше нов Кийт Талънт. Сладък е вкусът на победата. Преди Кийт и Деби биха се измъкнали за своето кратко гушкане, а после той щеше да иде да уреди сметката с госпожа Кенсит. Или пък би чакал в своя кавалиър да убива времето с пушене на цигари и слушане на записи от мачове по дартс, докато Деби му хвърлеше ключ от прозореца си и той се промъкнеше за едно чукане гратис. Но тази вечер пред тях беше един нов Кийт Талънт. Деби беше специална. Тя струваше 85 лири. А и той си даваше сметка, че след като вече беше навършила шестнайсет, част от магията си бе отишла. Целуна госпожа Кенсит и я щипна, а с Деби се сбогува още по-целомъдрено на стълбите и си тръгна. В колата си пусна запис на финалния мач Обс–Туемлоу и подкара към дома на Триш Шърт. Двайсет минути по-късно седеше в гаража си, където изпуши двайсет цигари и изпи бутилка „порно“. От време на време сълзи на гордост капеха в скута му. Взираше се в мишената за дартс насреща – истински калейдоскоп на надеждите и мечтите. Ники беше успяла. Докара го до победа. Време беше за домашните задължения. Разходи жената, оригна кучето и... Полубезсъзнателният, полуграмотен и дори не полуквалифициран Кийт Талънт от Северен Кензингтън накрая прислони глава до полунадеждната стена от гипсокартон и се замисли за полулюбимата Никола, лежейки под черното небе в тази полунощ.
А сега под ниското слънце отивам към Ким Талънт с нетърпението на влюбен, уплашен, че светът ще загине, преди да видя блесналите ѝ очи. Докато вървя по Голборн Роуд, виждам три млади жени, крачещи заедно, които облизват пръсти и ги смучат. Защо? Това трябва да е някаква нова простотия... Но да, разбира се. Ядат пържени картофки със сол и оцет от хартиен плик. Пожелавам им дълго да се радват на тази си свобода, на пръстите си, на устните си.
Ким спеше. Също и Кийт, а беше три часът следобед. Опитал се беше да стане и да измине разстоянието до „Черния кръст“. Но много бързо се бе върнал. Измъченото му хъркане изпълваше апартамента. Сънят на Ким също е неспокоен. Бебче, какъв ти е проблемът? Татенце, той е следният: проблемът съзнание–тяло. Предложих на Кат да се възползва от шанса и да иде да си напазарува. Изрекох го насилено или с лудешка настоятелност. Затвореното ѝ безцветно лице ми казваше „не и не“; ала после тя стисна очи и взе някакво важно решение. След това тръгна и ни остави.
Трябва да спра да посягам на К. Събудих я с нетърпението на влюбен. Няма полза бебето да си го отнася. Тя заплака объркана и тъжна, докато разкопчавах гащеризончето ѝ върху пода на дневната. С едно движение измъкнах памперса... Що за планета е тази, на която изпитваш облекчение и изненада, че момиченце, ненавършило годинка, още е девствено? После я преобърнах.