– Да?
– Дали би ме оставил най-напред сама за мъничко, че да събера кураж? За половин час, а? – И тя отново пусна детинска предизвикателна усмивка.
– Разбира се – отвърна той толкова мило, че ѝ се прищя да обхване с длани слабото му лице и да му каже колко много, много, много мъже се бяха разписвали при еякулация върху корема, гърдите, лицето, косата ѝ.
Но тя каза само:
– Понякога ме правиш толкова щастлива, та ми се струва, че ще умра. Сякаш би било много да искам да живея още...
На търговската улица той постоянно се натъкваше на купчини обувки, чанти, шапки, колани. Вървеше съсипан, а поразеното му от слюнка ухо пулсираше. Познайте кой беше там, когато Гай пристигна у Никола. Кийт. Тъкмо си тръгваше. Кийт си събираше нещата, а през това време Гай беше принуден да чака пред вратата, заслонил очи, докато търсеше да види тежкия кавалиър под ниското слънце. Двамата мъже се разминаха на входа; Кийт изглеждаше гроги, но извънредно доволен от себе си – с основание, биха казали някои, след неотдавнашния му триумф в „Маркиз Идъндери“. Изглеждаше съвършено неправдоподобно, помисли си Гай, но ако го мамеха мамен, биваше си я тази измама; ако Никола и Кийт бяха любовници, биваше си я тази любов. Ята гълъби като на „Сан Марко“ запълваха улицата, подобни на железни стърготини, привлечени от магнита на момченце. На кръстовището един гълъб кълвеше пица с риск сам да стане на пица под гумите на профучал камион.
Съвсем не на място го нападна неудържим глад. Гай влезе в първата закусвалня, която му попадна – беше за картофени специалитети. Опашката беше грамадна, но вървеше бързо. Гишето беше обслужвано от млада испанка. Тя вземаше натрупаните картонени чинии от щанда зад себе си и слагаше на всяка маргарин, или чедър, или хексахлорофен. После я пускаше в микровълнова печка за секунди. На Гай му беше известна тази технология – Уморена светлина. Храната продължаваше да се готви върху чинията, в устата ти, в стомаха ти. Дори долу, под улиците на града.
– Благодаря – каза той и плати назованата сума.
Момичето притежаваше грубовата красота. Но вероятно нямаше да я запази дълго. Доказателство за това беше майка ѝ, действаща в кухнята и поставена в рамка в прозорчето като в екран на телевизор. Дъщерята щеше да се състари по-бързо от майката, защото модерните технологии спестяват време, но го и поглъщат – изсмукват времето от самия въздух. Гай взе пластмасови нож и виличка и се огледа за столче. С мъка полуседна на него и внимателно раздели вече разтворената коричка на картофа си. Сърцевината му цвърчеше, загрята от Уморена светлина, но повърхността бе леденостудена. Той се върна при момичето на гишето.
– Този картоф е недопечен – заяви унило.
Секунда по-късно той отново бе пльокнат върху чинията му като гилза от изгърмян патрон. Сега пък беше препечен. Внезапно изглеждаше съвсем остарял. Гай погледна картофа, а после момичето.
– Нима очаквате да ям това? – попита я с мрачна усмивка.
Тя повдигна вежди и наклони глава, сякаш за да каже, че е виждала хора да ядат и по-лошо. Той го остави там, на гишето, и се върна при Никола. По търговската улица все така виждаше купчини от ръкавици, шапки, чанти, обувки. На какво ли му напомняше? На Гай му се струваше, че вижда купчини от очила, от коса.
– Играта е много проста – подхвана тя. – И съвсем инфантилна, разбира се. Научих я от по-отраканите момичета в приюта преди много години. Нарича се „Предизвикателство“. Известна е още като Игра на нерви и според мен се практикува в цял свят.
– Не я знам. Какво се прави?
Тя се разсмя ведро.
– Не кой знае какво. Поставяш си ръката на шията ми и я плъзваш надолу, докато не кажа „нервно ми е“. Или на коляното ми. Или пък аз слагам ръка на корема ти и я придвижвам бавно надолу.
– Докато не кажа „нервно ми е“.
– Или докато аз не го кажа. Май че... – Тя подръпна блузата си и се показа бялата презрамка на сутиена ѝ. Никола се изчерви. – Май че ще е по-честно да сваля това. Обърни се.
Гай се обърна. Никола се изправи и разкопча блузата си. Наведе се напред, освободи закопчалката на сутиена и бавно смъкна брокатените чашки. На лицето ѝ се появи многозначителна усмивка.
В съседната стая по гащета, къс домашен халат, който му бе купила неотдавна, и слушалки на ушите Кийт лежеше в леглото на Никола. Наблюдаваше случващото се на малък екран. Очите му бяха ококорени, а устата – извита в похотлива гримаса. Никола бързо се закопча отново чак до най-горното копче. Кийт беше шокиран. Досега си беше мислил, че когато Гай и Никола са заедно, единствено си говорят за поезия.