– Е, това вече ме разби – промърмори на себе си той.
И така, подхванаха играта на нерви. Никола не беше нервна, тя играеше. А на Гай не му беше до игра, действително бе нервен.
– Разкопчай горното копче. И следващото. Почакай... Нервно ми е. Не, продължавай... Не ми е нервно. Можеш да ги целунеш.
И ето ги тях, мургави и тъй сближени една с друга. Симетрията им внушаваше свещен ужас. Гай прилепи устни към тях. Какво можеше да се каже за тези гърди? Само това, че не биха могли да се сравнят с нищо освен една с друга.
Да бе, бива си ги сладурчетата ѝ, мислеше си Кийт. Жалко само, че не са по-големи. И все пак големите в крайна сметка те разочароват, макар отначало да те грабват. Да вземем Анализе... Той обърса протеклия си нос.
С потрепване те бавно прокарваха ръце по бедрата един на друг. Неговите пръсти стигнаха до ръба на чорапите ѝ, където ги очакваше неистов взрив на женска плът. Нейните пръсти си проправяха път под колана му и си оставаха топли и твърди.
– Нервно ли ти е? – попита тя.
– Не – отвърна той, макар да му беше нервно.
– А на мен да – каза тя, макар да не ѝ беше нервно.
Леле, тая ще го докара до треска, мислеше си Кийт. Да му е нервно ли? Скоро ще изтрещи напълно.
– Усещането каквото би трябвало ли е? – осведоми се тя.
– Да, в много голяма степен.
Кийт усети как дланите му се изпотяваха. И в следващия миг едва не падна от леглото в паниката си, когато Никола каза:
– Бързо, да идем в спалнята.
Кийт рязко понечи да се изправи... Не, всичко беше наред. Отпусна се назад, заслушан в укротяващото му се сърце, защото следващата реплика на Никола беше:
– Не... тук... сега. Изправи се. Боже, колко копчета... Изглежда... Ще трябва...
– Оох! – изпъшка Кийт.
Очите му бяха на път да изскочат от орбитите. Ама как може? Прави ли се такова нещо с мъж?
– Легни и затвори очи.
Така че Кийт видя всичко, а Гай нищичко не видя. Но пък го почувства. По отношение на осезание той водеше убедително. Почувства ръцете, докосване от кичур коса, горещия и опитен допир на устата. И други разни странни неща. Подозрение (мимолетно коварство), че сега, след всичко това, можеше да бъде свободен и в безопасност, за да се прибере у дома, че щом треската преминеше, тя щеше да бъде забравена и напред му се откриваше дълъг живот с дете и Хоуп. Ала налице бяха и последиците: непосредствените последици (мъжкото животно, което никога не можеше да бъде прогонено от съзнанието). Съвсем скоро можеше да я удави в притеснително изобилие. Можеше да удави и двама им. Физическият страх никога не го напускаше напълно при тези им плътски занятия тук, в жилището на улицата без изход, с тази побъркана красавица, когато ненадейно биваше обзета от сексуална възбуда. Към края, който никога не настъпи, той избъбри безпомощно...
– Аз съм... Аз съм...
И после нещо се случи – нещо едва доловимо в слоевете на издутината.
– Стига – каза той и се освободи от необходимостта да се бори, тъй като най-сетне всички мисли го напуснаха.
Тя го целуваше по очите. Той запримигва насреща ѝ.
– Ти май припадна – каза тя. – Добре ли си? Като че изгуби съзнание.
Гай погледна надолу. Нямаше страшно. Не беше оплескал всичко наоколо.
– Не, не... беше божествено.
Докато го изпращаше или по-скоро го подкрепяше при кретането му към стълбите (предстоеше му да присъства на семинар на тема екзема), го задържа за миг и каза:
– Не беше нужно да спираш – каза му. – Бях готова за твоето „гмурване в смъртен припадък“ – цитира закачливо, макар да бе на мнение, че бе улучила точния момент с това леко захапване със зъби. – Имам предвид онази, кратката смърт. Всъщност копнеех да изпълниш устата ми. Защото вече съм подготвена за всичко. Искам да ме вземеш – промълви тя и го дари с Проститутка за хиляда долара на нощ. – Но първо трябва да направиш едно нещо.
Гай избърса мократа си брадичка и попита:
– Какво е то? Да напусна жена си?
Тя отскочи назад. О, Гай, как можа?! Той понечи да се извини за неразумните си думи, а тя каза:
– О, не. Не искам от теб да я напускаш. Що за човек мислиш, че съм аз? – и после додаде: – Не искам да я напускаш. Само искам да ѝ кажеш.
В спалнята Кийт си позволи да запали заслужена цигара. Формално в спалнята пушенето беше забранено, макар че Никола, страстна пушачка, непрестанно пушеше в спалнята.
– Все едно съм облякъл смокинг, а?
Тя го огледа оценяващо, сантиметър по сантиметър, заинтригувано и с отвращение от стъпалата (червени и леко треперещи) до лицето, вглъбено и важно като на министър-председател.
– Този смокинг страхотно ти отива, Кийт. Чудесно изглеждаш с него.