Тук той се обърна. На този етап, естествено, се канеше да изтъкне нейната вина, която и Никола бе подчертала неотдавна: че „по най-вулгарен начин“ бе направила Динк свой любовник. Но само един поглед към неистовата омраза в очите на Хоуп накара Гай да си помисли: горкият Динк! Той беше изчезнал... никога не беше го имало. Беше отхвърлен и зачеркнат, дори и спомен не представляваше, нямаше го и като минало.
– Искам да кажа, че отдавна съм с усещането как ни е необходимо... да преразгледаме нашите... В действителност предлагам корекция. И ми се струва, че е много важно, жизненоважно дори, да бъдем напълно честни един с друг. Не виждам защо да не уредим това като две разумни човешки същества. С минимални щети за засегнатите страни. Има друга.
Гай срещна известни трудности при регистрирането си в хотел на Бейзуотър Роуд. Беше петият хотел, който опита. Макар нараняванията по лицето му да бяха, общо взето, повърхностни, явно оставяше впечатление за ненадежден (и неплатежоспособен) клиент у служителите на рецепцията с подпухналата си устна, подуто око и драматична надлъжна кървава драскотина на челото. Отгоре на това горните пет копчета на подгизналата му от дъжда риза липсваха и единственият му багаж бе найлонова торбичка, от чийто ръб висяха измокрени боксерки. Но накрая златната му кредитна карта възтържествува.
В стаята си той се почисти и позвъни на Никола. Нямаше отговор. Разопакова вещите си – две ризи и малко бельо, които бе успял да събере от предната морава – и опита отново. Никакъв отговор: нито дори безплътния глас от телефонния секретар. Той излезе навън и закрачи през локвите по Куинсуей и Уестборн Гроув сред вдъхновени орди от бедняци. Преджапа по улицата без изход, застана на площадката пред входната врата и натисна продължително звънеца. Не последва отговор. Сред ярката горещина на „Черния кръст“ пи бренди и поговори с Дийн и Гадняра, които го информираха, че Кийт бил малко по-нагоре на запад при неговата богата мамичка, мургава кучка на име Ник, която му давала подаръци в пари и която, чест ѝ правело, била в състояние да изсмуче косачка през десетметров градински маркуч. Гай ги изслуша със силно разклатен скептицизъм и се върна пред вратата ѝ, където остана през следващите два часа.
На връщане към хотела си мина покрай Лансдаун Кресънт. Стори му се, че къщата, неговата къща, излъчваше вече непоносима светлина отвътре като къща на смъртта, къща, сполетяна от зловещата кончина на дете. От друга страна, намери два подгизнали чифта чорапи в лехите с рози, както и всичките си копринени вратовръзки. Отби се в денонощна аптека на Куинсуей и си купи тоалетни принадлежности. Отново се наложи дълго да се моли на рецепцията, преди да получи ключа за стаята си. Позвъни ѝ и продължи да я търси помежду отскачанията до минибара. Никакъв отговор. А когато не успяваш да се свържеш с някого, нищо не може да се направи. Щом няма отговор, няма, и толкова.
Свеж и подранил на следващата сутрин, Кийт, размахвайки ръце, застана на каменното стълбище пред Уиндзор Хаус.
Леле, ама каква обиколка по заведенията беше направил снощи: вечеря в „Розовия смокинг“, питиета в „Хилтън“, после в някакъв специален клуб с подиум, по който минаваха модели, а като завършек – обратно у дома ѝ за нова партида клипчета. С яд си помисли за Гай, който беше помрачил тази последна глава от подвизите му с непрестанното си звънене. Ама все пак добре си прекара. Кийт извади от вътрешния си джоб меню, което бе прибрал като сувенир. Той лично бе консумирал „фазан а ла мод дьо шампан“, някаква глупост от тоя сорт. Но виното го беше отказал и си остана на лагър. С лагър няма как да сбъркаш много. Той е запечатан в кегове. И все пак Кийт не остана особено убеден, че скъпата храна му понася; подозренията му почиваха на петчасовия престой в тоалетната след прибирането у дома. В такива моменти особено остро усещаш неудобствата на тесния апартамент. Докато пъшкаш и стенеш, не ти е драго да слушаш как жена ти и детето цяла нощ се суетят наоколо.
Спря двуместна кола, карана от униформен шофьор. Последва я ван с логото на дартс. Леко замаян от това, че беше изпушил прав първата си цигара за деня, Кийт пристъпи напред да посрещне Тони де Тонтън, изпълнителния продуцент, и Нед фон Нютон, човека с микрофона. Кийт зяпаше Нед фон Нютон и тръсна глава, неспособен да повярва. Самият Нед фон Нютон. Мистър Дартс.
– За мен е голяма чест – каза Кийт. – Вижте, момчета, лека промяна в плана.
– Дошли сме на точния адрес, нали, Кийт? – попита Тони де Тонтън, като вдигна лице да огледа високия блок, чиито стъкла искряха под ниското слънце.