Кийт бе ключът: Кийт с неговата кръчмарска харизма. Кийт беше звездата на пъба. Най-шумният, най-гръмогласният при подвикванията си за още пиене, най-агресивният в ритниците и блъскането по игралния автомат, най-добрият на дартс – истинска фурия на дартс в „Черния кръст“... Кийт чисто и просто трябваше да стори нещо по отношение на Гай, който представляваше твърде голяма аномалия с неговата кръчмарска антихаризма, та да не бъде закачан. От Кийт се очакваше да му забрани достъп, да се сприятели с него, да го опердаши. Да го убие. Така че един ден той прибра стреличките си в торбичката, прекоси бара (редовните посетители се чудеха кога ли ще се случи), наведе се над масата за пинбол с повдигната вежда и език, подаващ се между зъбите – и взе, че почерпи Гай с питие. От пачката омачкани банкноти по десет лири в задния джоб. В дома на Кийт имаше много жилища5.
Целият пъб се разтресе от беззвучни аплодисменти.
Наздраве, Кийт! След този случай Гай вече беше станал свой човек в пъба. Влизаше с почти тарикатска походка и се обръщаше към барманите по име: Год или Понго. Не му се налагаше повече да черпи с питиета чернокожите проститутки, нито да купува дрога от чернокожите момчета. Неизменно бе отказвал хероин, кокаин, темазепам и дихидрокодеин и се измъкваше с покупка на хашиш или трева. У дома веднага ги пускаше в сметопровода; не смееше да ги хвърли в крайпътна канавка от страх да не ги докопа дете или куче – излишна предпазливост, тъй като хашишът не беше хашиш, а тревата бе просто трева... Сега Гай можеше да си седи защитен сред влажната топлина на пъба и да наблюдава. Характерна особеност на живота тук беше невероятната му бързина, хората порастваха и остаряваха в рамките на седмица. Също като планетата през двайсети век с нейното фантастично coup de vieux6.
Тук, в „Черния кръст“ времето приличаше на влак от метрото, профучаващ през станциите, защото машинистът е легнал върху лоста. Гай винаги си бе мислил, че търси живота. Ала, както се оказа, бе търсил смъртта – или осъзнаването на смъртта. Неподправената откровеност на смъртта. Открих я, мислеше си. Тя е зла, сериозна, красива, бедна; напълно оправдава всеки комплимент, всеки епитет, с които бива окичвана.
5 „В дома на Отца Ми има много жилища“, Евангелие от Йоан, 14:2 – Б. пр.
6 Състаряване (фр.). – Б. пр.
И така, когато Никола Сикс влезе в „Черния кръст“ в ден с гръмотевична буря, застана до бара и вдигна воалетката си – Гай беше готов. Беше широко отворен.
– Мамка му – процеди Кийт, когато изпусна третата стреличка.
Бидейки стреличка, малък снаряд от пластмаса и волфрам, тя се съчета със земното притегляне и се спусна безпогрешно по посока центъра на земята. Онова, което спря полета ѝ, бе стъпалото на Кийт, предпазвано само от изпокъсаната мрежеста тъкан на евтините му маратонки: виждаше се малката разкървавена точка. Но този ден в „Черния кръст“ имаше и друг стрелец; може би усмихнатото купидонче се бе спотаило сред фигурите на масата за пинбол, сред разните Синдбади и сирени, таласъми и джинове. Окото на Тигъра! Когато зърна зелените ѝ очи и струйката въздух, излизаща от устата ѝ, Гай стисна машината за опора и стабилност. Топката изтрака в улея. И после – тишина.
Тя се прокашля и попита нещо Годфри, бармана, а той поклати глава в израз на недоумение.
Тя се обърна да си върви и в този момент в картинката влезе Кийт, или по-точно докуцука, поел към бара със своята невдъхваща доверие усмивка. Гай наблюдаваше в почуда. Кийт каза:
– Няма страшно. Тук не продават френски цигари, миличка. Къде ти. Тук? За нищо на света. Но няма страшно. Карлайл?