И ето че той влезе – Гай – с развята руса коса и дълъг шлифер. Гледах го как си взе питие и се настани пред масата за пинбол. Самодоволно се възторгвах от неговата прозрачност – трепетна, плашлива прозрачност. Тогава приближих до него, поставих монетата си върху стъклото (такъв е етикетът при пинбол) и предложих:
– Хайде да играем в двойка.
По лицето му се изписа обичайната поредица от ужасяване, после разкриване, накрая удоволствие. Впечатлих го с познанията си за жаргона на пинбола: безшумна петорка, двоен флипер, проверка през рамо и други такива. Бездруго бяхме вече нещо като побратими, след като и двамата се радвахме на покровителството на Кийт. Освен това той беше напълно отчаян, каквито са мнозина от нас в днешно време. В един съвременен град, ако нямаш какво да правиш (и не си разорен и бездомен), не е лесно да намериш хора за компания в нищоправенето. Поразходихме се заедно по Портобело Роуд, а после – как да не ги обичаш англичаните? – той ме покани у дома си на чай.
Щом попаднах в колосалната му къща, видях нови пътища за проникване. Пред мен се откриха брегови плацдарми и предмостови укрепления. Много бързо неутрализирах страховитата му съпруга Хоуп; отначало, изглежда, ѝ се сторих отрепка, която мъжът ѝ беше домъкнал от пъба (лайно, лепнато на подметката му), но след като философствах малко на тема медии и споменах как работя за телевизионен канал в Манхатън, я вкарах в строя. Запознах се с малката ѝ сестричка Лизибу и я прецених като възможен източник на информация. Ала може би по-добра работа щеше да ми свърши настоящата компаньонка: създание, подобно на патица, не млада и с обещаващо празно изражение. Колкото до прислужницата Оксилиадора, не се помайвах, а веднага я наех за апартамента си...
Не ми е драго да го кажа, но Марк Аспри бе ключът към всичко. Нещата буквално се наелектризираха, когато споменах връзката си с великия мъж. Хоуп и Лизибу бяха гледали последния му хит „Бокала“ в Уест Енд – всъщност тъкмо пиесата, която Аспри поставяше в момента на Бродуей. Надлежно попитана от мен дали я е харесала, Лизибу отвърна:
– Чак се разплаках. Дори на два пъти се разплаках.
Гай не познаваше творчеството на Аспри, но продума с изумление, сякаш на себе си:
– Какво ли е да бъдеш такъв писател? Просто да седиш зад бюрото и да правиш онова, което правиш.
Преборих се с желанието да спомена собствените си две книги (за нито една от които не се бе намерило английско издателство. Това го записвам в графата с щетите. Да, още ми е болно. Обидата още пари).
Вярно било, че един неосъществен писател може да надуши друг. Когато останахме сами в кухнята, Гай ме попита с какво се занимавам и аз му казах, като наблегнах върху контактите си с различни литературни списания и напълно измислена консултантска работа за „Хорниг Ултрасон“. Бива ме в измислиците: умея да лъжа. Защо тогава не мога да измислям сюжети? Гай каза:
– О, нима? Колко интересно.
Пратих му нещо като лека ударна вълна; потърках под масата палеца и показалеца си, когато той призна:
– То и аз съм написал някои нещица...
– Хайде бе, сериозно ли?
– Няколко разказа. Всъщност по-скоро са разширени пътеписи.
– Много ще се радвам да ги видя, Гай.
– Ама те въобще не струват.
– Позволи аз да го преценя.
– Боя се, че до голяма степен са автобиографични.
– О – промълвих. – Нищо лошо. Нека това не те тревожи. Онзи ден – продължих небрежно – Кийт последва ли онова момиче?
– Да, направи го – мигом отвърна Гай. Мигом, защото Никола вече присъстваше в мислите му. И защото любовта пътува със скоростта на светлината. – Нищо не се случи. Просто си поговори с нея.
– Кийт друго ми каза – подметнах.
– Какво ти каза?
– Няма значение какво ми е казал. Кийт е лъжец, Гай... Какво се случи?
Ужасих се, когато погледнах към младежа. Господи.
Аз съм като вампир. Не мога да прекрача прага, ако не бъда поканен. Но вмъкна ли се веднъж, няма отърване от мен.
И се връщам когато си пожелая.
Приятна симетрия се получи. Всичките трима герои ми дадоха нещо, написано от тях. Брошурата на Кийт, дневниците на Никола, литературните опити на Гай. Неща, писани по различни причини: себевъзвеличаване, себеопознаване, себеизявяване. Едното ми бе дадено доброволно, второто получих по каприза на случайността, а третото измъкнах с увещания.
Документални свидетелства. Това ли пиша? Документалистика? По отношение на художествен талант и на претворяване на живота с фантазия Никола печели. Тя пише по-добре от всички нас.
Трябва да вляза в домовете им. С Кийт ще е сложно, както и във всяка друга област. Той вероятно се срамува от жилището си и вероятно с основание. Със сигурност си има закон относно него – Кийт с неговото упорство по всякакви въпроси, с неговата подробна етикеция, с набора му от престъпни постулати, с яростната му трогателна лоялност към търговската марка. Да, Кийт, естествено, ще е труден.