За предопределената жертва имам по-дръзка идея. Ще бъде ход, почиващ на истината, и чрез него трябва да се сдобия с истината. На Гай, общо взето, може да се има доверие; просто ще имам предвид мечтателно завишените му оценки и избирателната му слепота. Ала Кийт е лъжец и ще се налага двойно и тройно да проверявам всички сведения, идващи от него. На мен ми е нужна истината. Нямам време да се задоволявам с нещо по-малко от истината.
Трябва да се вмъкна в домовете им. Трябва да се вмъкна в главите им. Трябва да проникна по-дълбоко... о, по-дълбоко.
Всички сме познавали слънчеви и бурни дни, които ни карат да почувстваме какво е да се живее на планета. Ала неотдавнашните сътресения отведоха усещанията ни по-далеч. Те ни карат да почувстваме какво е да се живее в слънчева система, в галактика. Карат ни да почувстваме – и ми прималява, докато пиша тези думи – какво е да се живее във вселена.
Най-вече ветровете. Те раздират града, целия остров, като че ги размекват за многократно по-голямо насилие. През последната седмица ветровете убиха деветнайсет души и трийсет и три милиона дървета.
А сега, по здрач, дърветата пред моя прозорец тръскат корони като дискотанцьорки под пулсиращите светлини на нощния живот преди цяла вечност.
Глава 4. Улицата без изход
– Копнее за това. Иска си го. Моли се за него.
Кийт си проби път с лакти, за да излезе от „Черния кръст“, и се спря на каменното стъпало под табелата „Телевизия и дартс“. Погледна вдясно, после вляво; изръмжа. Ето я и нея. Ето я Никола Сикс. Изпъкваше като струйка черно мастило на фона на безпорядъка и пастелните багри на пазарната улица. Движеше се бавно, с блуждаеща походка покрай сергиите. Дори на Кийт да му бе хрумнало, че Никола го изчаква или го води нанякъде, че той е включен в някакви нейни планове, той би отхвърлил идеята. Ала в безцелното ѝ маене, в движението на тясната пола при бавното преместване на тежестта от единия на другия крак се четеше настойчива покана. За кратко на Кийт му се мерна странната идея, че Никола го наблюдава; а нямаше как да е така, защото Кийт бе този, който наблюдаваше Никола, а тя не се беше обръщала. Нещо го потегли. Тя ме води, каза си той и пое след нея. Красота, екстремна и при все това объркващо достъпна: грубо казано, това бе внушило на Кийт влизането на Никола в „Черния кръст“. Ала той не познаваше характера – нямаше представа за марката – на тази достъпност. Кийт изхълца от страст. Щеше да установи това.
Сега Никола се спря, застанала в профил, и се наведе да разгледа евтини порцеланови съдове върху ръчна количка с навес над нея. Вдигна лице и размени няколко думи със собственика на количката, измама, която самият Кийт владееше добре. Вдигна воалетката си... Когато го бе сторила в пъба, той я бе разгледал с изострен интерес, разбира се, но не и с желание. Не, не точно с желание; забитата в палеца му стреличка предотвратяваше желанието, твърде много болеше, че да изпита желание. Никола беше висока – на токовете си надвишаваше Кийт – и с деликатна конструкция, при която извивката на глезена съответстваше на извивката на шията. Приличаше на модел, но не на моделите, принципно предпочитани от Кийт. Напомняше манекенка от света на модата, а на Кийт му беше по сърце другият тип – лъскавите от списанията. Тяхното поведение подсказваше, че можеш да правиш с тях каквото поискаш. Поведението на моделите от модната индустрия говореше, че те могат да правят с теб каквото си поискат. Освен това Кийт харесваше ниски момичета с къси и дебели крака, големи гърди (без теоретични ограничения) и с едри дупета – момичета с телосложение като на Триш Шърт и Пеги Обс, на Деби Кенсит (която беше специална) и на Анелизе Фърниш. Краката бяха особено важни. Кийт нямаше как да не забележи, че краката, които най-често разтваряше, онези, които най-често биваха премятани върху раменете му, имаха особено плътни глезени, дотолкова, че на практика бяха без глезени, и извънредно дебели прасци. В резултат на тези си наблюдения стигна до извода, че явно предпочита масивни крака. Откритието отначало зарадва Кийт, после го озадачи и дори го разтревожи, защото никога не бе възприемал себе си като придирчив. А глезените на Никола... Човек се изненадваше, че могат да носят цялата тази височина и тяло. Може би тя просто не беше неговият тип. Само че беше, и още как. Нещо му подсказваше, че определено и из основи е така.