Никола продължи напред. Кийт я следваше. Като се оставеха настрани другите възможности, тя предизвикваше интереса на Кийт по същия начин, както го интригуваха Гай Клинч или старата лейди Барнаби. Без съмнение попадаше в първата категория на класацията по доходи. А Кийт не беше от онези, дето гледат с лошо око на богатите. Харесваше му да съществуват такива, че да има от кого да измъква пари с измама. Ще прощавате, но не би искал да живее в общество, в което няма хора, които си струва да обереш. И дума да не става. И така, докато вървеше подир Никола по затрупаната с боклуци търговска улица, си мислеше, че задникът ѝ, току-виж, се оказал по-налят, отколкото изглеждаше, пък и кльощавите мацки често се отплащаха добре в кревата.
Той изчака, докато тя стигна до сергията с цветята и застана там, сваляйки ръкавиците си. Тогава вече ѝ се показа. Кимна на стария Найджъл и му размаха пръст (а той беше длъжник на Кийт и имаше всички основания да е предпазлив с него) и като се движеше с обичайната си самоуверена тромавост, дръпна голямо парче от кафявата опаковъчна хартия, висяща на гвоздей, и се залови да загръща в нея стръкове, които вадеше от пластмасовите кофи. В същото време заговори:
– „Открий езика на цветята. И позволи им да те утешат...“ – Спря за малко, за да си припомни стихчето. – „...и да прогонят всички грижи“.
Няма венчален пръстен, помисли си. Това си пролича още в пъба дори и през ръкавицата.
– Нарциси. Гладиоли. Малко от тези. Малко от другите. Да има от всички. – Той ѝ подаде увития в хартията букет. – Какво има да се стесняваш? Аз плащам.
Гризе си ноктите, но ръцете ѝ са на лентяйка. На закоравяла лентяйка.
– Ти нататък ли си? Или да взема да докарам моя кавалиър, зад ъгъла е.
Почти без да я докосва, а просто като описа с длан линията на раменете ѝ, Кийт насочи Никола нататък по улицата. Скъп костюм.
– И така, виждам насреща си момиче. Красавица си пада. И като такава е вирнала нос към небето. Каза, че имаш самостоятелен апартамент. – Тя кимна, и се усмихна. – Така. – Каква уста само. Тази воалетка, и тя ще влезе в работа. – Колкото до мен, аз съм спец по всичко. Изгорял ти е бушонът. Бойлерът не изключва. Звънецът се е повредил. Трябва ти човек с разностранни връзки. – Тия обувки трябва да струваха към половин бон поне. – Не е нужно на мен да обясняваш, Ники, колко е трудно да се добереш до истински майстори днес. – Да ти кажа право – продължи и притвори очи в знак на ранена гордост, – не знам накъде отива тази страна. Изобщо не знам.
Тя забави крачка, рязко свали шапката и черния клипс, прикрепящ шиньона. С леко извиване на шията разтърси коса. Боже, туйто, висока класа. Продължиха напред.
– Та ти казвам, че аз съм човек, който урежда проблеми от всякакъв сорт. Каквото и да е, повикай Кийт. Тук ли сме?
Бяха се приближили до входа към улицата без изход.
– Аз живея ей там – каза тя. – Благодаря за цветята.
Никола тръгна бавно, леко се извърна, продължи напред, отново се забави и през това време си вееше със свалената ръкавица. Беше поруменяла. Дори разкопча жакета си с остро деколте. И тя също е нервна, помисли си Кийт. Ах, кучката ѝ с кучка. Странно, ала този финален бонус имаше потискащ ефект върху Кийт Талънт. Съвършенството не беше по неговата част. Взе да рисува във въображението си как тя може да има голям белег някъде или пък друг дефект, пред който той на драго сърце да затвори очи. Ако пък нямаше такъв, просто щеше да възложи надеждите си на душевната ѝ нестабилност. Състоянието на ноктите ѝ му беше известна утеха. Слаба утеха обаче. По стандартите на Кийт не бяха толкова фатални. Поизгризани бяха, но не до дъно, да речеш. Оставаше акцентът ѝ, който определено беше чуждестранен (от Европа, каза си Кийт, някъде към средата ѝ), а там, откъдето бе родом, може да имаха странни обичаи. Няма вреда да се пробва човек, реши той, макар в миналото веднъж-дваж да бе понесъл сериозни вреди при твърде дръзки опити.
– Много е задушно, не мислиш ли? – каза тя.
– Като в пещ.
– Боже мили.
– Е, не съвсем, ама го доближавам – подхвърли Кийт с шеговито скромна усмивка и добави с нисък плътен глас: – На твое разположение съм за каквото поискаш, миличка. Без изключение.
– Да, като се замисля – отвърна тя с толкова ясен и ежедневен глас, че за миг Кийт застана нащрек, – има едно-две неща, които трябва да се погледнат. Прахосмукачката например. Много любезно от твоя страна.
– Кой е номерът на телефона ти, Ник? – със строг тон попита Кийт.
Тя се поколеба, после сякаш си кимна вътрешно.
– Имаш ли писалка?
– Не ми е нужна – отвърна Кийт, отново самоуверен. – Имам добра памет за цифри.