Кийт бе срещнал Анализе на улицата. Тя се приближи до него и го попита с дрезгавия си театрален глас не е ли Рик Пюрист от телевизията, който води телевизионното шоу с викторината. Кийт се поколеба. Така би се поколебал средновековен отшелник, когато бедни поклонници, стекли се през дъждовната гора пред неговото убежище, го попитат не е ли той император Фридрих или Балдуин Фландърски, възкръснал и дошъл да ги възвиси, да ги освободи от теглото им. Ти да видиш, чуди се парцаливият отшелник, дали пък вярно не съм? Можеше да се окаже забавно за известно време. От друга страна... Кийт се втренчи в развълнуваната гръд на Анализе и се довери на инстинкта си. Призна, че е така: наистина беше Рик Пюрист от телевизията. Още първата, даваща тон на отношенията им фонема – проточеното „мдаа“ – си беше откровена лъжа. Той прие поканата ѝ за чай в нейния пансион в Западен Хампстед. Кийт пиеше шери, докато тя му показваше своите сувенири от разни величия и говореше за първостепенната важност на човешката душа. Двайсет и пет минути по-късно Кийт сковано намъкна панталоните си, отправи се към вратата и погледна назад към разтегателния диван с надежда и убеденост, че повече никога няма да зърне Анализе. Ала една вечер, месец или два след случката, разнежен и разтъжен ѝ позвъни в три през нощта от „Черния кръст“. Тя му прочете стихотворение, което беше написала за него. И все пак Кийт отиде при нея. След месец отвори таблоид и видя вътре материал, озаглавен „Откраднат час с Рик от телевизията“. Придружен беше със снимка на Анализе в рокля, душеща общински цветя. Имаше и друга снимка на Анализе без цветя и без рокля (и отрязана до коленете). Мъдреше се и снимка на стъписания Рик Пюрист: той наистина приличаше малко на Кийт. Черно на бяло от вестника Рик научаваше за себе си, че бил „много романтичен“ и „фантастичен любовник“, при това с телосложение „създадено за ласки“. Рик Пюрист отричаше всичко. Съпругата му Трейси напълно го подкрепяше. С думи не можеше да се опише възторгът, който Кийт усети. Той купи трийсет бройки от вестника и се канеше да ги раздаде из „Черния кръст“. Ала навреме се усети, че това би било крайно неуместна реакция на неочаквано споходилия го късмет. Така или иначе, запази мощната си еротична възбуда и посети Анализе. Тя вече бе усетила на свой гръб (по-точно потърпевш бе джобът на редактора на таблоида), че Кийт не е Рик Пюрист. Ала бе склонна да забрави и прости, при това му измисли нови превъплъщения: Долитащия нощем, Безименния, Кръстословица от самоличности, Протей, сина на Посейдон и Червеното огнивче7.
Кийт не разбираше повечето названия, но му харесваха. Никога дотогава неговата безотговорност и безсърдечност не бяха славени като същината на сексапила му.
Неизбежно обаче възникнаха някои усложнения. Понякога, когато се намъкваше в дома ѝ в малките часове, Анализе не беше сама. Случваше се някой плешивец или очилатко от нейните обожатели – задължително тиквеник, мухльо и смахнат – да спи на стола или на пода като куче. Въпросният тип бързо биваше изпращан в нощта с ритник в задника от Кийт, след което той се мяташе на разтегателния диван при топлата гръд и смеха на Анализе. Друг път я сварваше в кревата със знаменитост. Не се случваше много често (Кийт не я и наобикаляше много често), пък и на знаменитостите вече им беше залязла славата, но бе имало такива моменти. Някой класически музикант или вкаменен от ужас поет – до нивото на такива знаменитости, нечетящи булевардни издания, бе паднала Анализе тия дни. Нямаше сръдня. Какво пък, човещина. Кийт пийваше няколко глътки каквото се намереше, пускаше някоя и друга шега и си тръгваше по пътя, обикновено към дома на Триш Шърт. Веднъж я изненада в леглото със самия Рик Пюрист. Анализе му се реваншираше (както обясни впоследствие) за пораженията, нанесени на брака му. Когато включи нощната лампа, Кийт зяпна: с Рик бяха като две капки вода. Та той беше виждал Рик по телевизията! Бе един от най-странните моменти в странния живот на Кийт. Но скоро го преодоля... Тази нощ беше един вид финал на цялата връзка. Сега Анализе живееше чак в Слоу; а пък Кийт беше зает човек.