Ами Деби? Малката Деби? Тя беше специална. Тъмнокоса, закръглена, нацупена, всичко у нея беше обло, накратко, Деби беше „специална“. А Деби беше специална, защото Кийт спеше с нея още от дванайсетгодишната ѝ възраст. Не че и други не го бяха правили. Обаче всичко си беше напълно кашер, по бристолски маниер, тъй като тя беше стерилизирана и се правеше подарък в пари на стойност седемдесет и пет лири на майка ѝ, която също не беше за изхвърляне. Към Деби Кенсит Кийт беше във висша степен изряден. Уважение. Зачитане. Нищо мръснишко. Само традиционен тип любов. Изпитваше някакво призрачно усещане, когато се отделеше от нея на малкото легло в малката стая, по чиито стени имаше избледнели рисунки на елфи, джуджета и девойки от детски приказки, а до обонянието му се носеше свежият лъх на много млада плът. Върху ръчно тъкания чаршаф лежеше малката Деби – пълничка и сериозна (и дебелокрака). И шокиращо гола – нямаше ги плитките и училищната униформа. Разбира се, Деби разполагаше с тези екстри, държеше униформа в най-горното чекмедже на скрина, ала за своя Кийт тя винаги бе голичка както майка я е родила. Никога не предложи да му се издокара, не и пред Кийт. А пък него го беше срам да я помоли. Миналата есен Деби беше отпразнувала петнайсетия си рожден ден. Преди Кийт я бе посещавал често, колкото му беше по джоба (или по-често: пробутваше на госпожа Кенсит невалидни чекове). Ала от ноември вече по-рядко се вясваше натам. Така или иначе, Деби винаги щеше да си остане специална за Кийт. Винаги. Поне докато не навършеше осемнайсет. Или шестнайсет.
И накрая, неизменно накрая, идваше ред на Триш Шърт, русата, бледа и слабичка Триш (но пък с яки крака), която не помнеше на колко години е била или какъв оттенък русо е била косата ѝ, когато беше подхванала занаята преди много време. Живееше под супермаркет на Ладброук Гроув, което беше удобно и дори наложително, защото тя мразеше да излиза. На Триш ѝ бе нужно да обърне няколко чашки водка, за да е в състояние да понесе луминесцентното осветление и стелажите със стоки. При посещенията си Кийт пазаруваше на Триш, за да ѝ спести изпитанието, понасяно на всеки две седмици. Естествено, приспадаше си сумата за пиенето ѝ при заплащането. Така властта му над нея постепенно растеше. Триш възприемаше Кийт като божество. „Всичко бих сторила за теб, Кийт, всичко“, казваше. И Кийт се възползваше максимално. Ала всеки път, когато излизаше на улицата, стиснал ключовете на своя кавалиър, или се обличаше мълчаливо (в много случаи трябваше само да вдигне ципа) и гледаше бледото ѝ тяло, Кийт си обещаваше, че това ще е последното му посещение. Всеки път, щом отвореше шперплатовата врата, всеки път, когато Триш се приближеше към него на колене, Кийт набираше все повече гняв. И за това той щеше да плати пари на Триш. Боже милостиви, какво си причиняваше сам? Защо беше тук, с нея, с това, когато си имаше веселата малка Деби, гъвкавата Анализе (и Пеги, и Икбала, и Петронела, и Фран)? Е, вярно, че и Триш имаше нещичко в своя полза. И тя си носеше своите предимства, по-точно едно. Беше му най-близо.
Как можеше да се обясни успехът на Кийт с жените, доколкото го имаше? В какво се криеше талантът му? Той притежаваше подход. Можеше да каже на жените какво мислят. Без съмнение, не ставаше лесно. Но пък си беше голямо постижение с тези жени, в тези времена.
От друга страна, колко подход му трябваше реално на Кийт към жените? Едната беше впиянчена, другата откачена, третата – петнайсетгодишна. Големият женкар. Та това значи бяха мацките на Кийт.
Най-много се бе доближавал до любовта, колкото и да бе парадоксално, с Чик Пърчис. Години наред Чик нахлуваше в съзнанието му и го узурпираше: Кийт го мразеше, страстно при това. А Кийт би могъл да обича този човек... Всичко се коренеше в онези делови разногласия, възникнали при завода до шосе М4 край Бристол. Но се носеха слухове, легенди направо, за инцидент на празненство, в който бяха замесени Кийт и Шарлот Пърчис, сестрата на Чик. Някои говореха за неприлични предложения, други споменаваха опит за изнасилване. Каквато и да бе истината, Кийт, тъкмо излязъл от болница след дръзко нападение над пъб с наркотици на съперник, наново бе хоспитализиран от Чик. Сега, като се върнеше към този случай от позицията на своята зрялост, Кийт твърдеше, че това с опита за изнасилване било пълни глупости (не ставало дума за опит, а за триумфален успех) и че по-мрачна история била причина за враждата, но не му се отваряло уста да я разказва. На бара на „Черния кръст“ след боязлив шепот се стигна до общо съгласие, че двамата мъже са се намразили заради спор относно резултата при игра на дартс. Нямаше прошка за такова нещо. А Кийт би могъл да обича този човек.