7 Герой от едноименния роман на Ема Орци. – Б. пр.
– А ти как си, Хари? – попита добрата лейди Барнаби.
– Добре – отвърна Кийт. – Добре съм, лейди Би. Тук всичко тип-топ ли е?
Кийт обиколи къщата да направи повърхностен оглед, провери ремонтирания бойлер, китваните и изтъркани с шкурка дъски на пода в кухнята, разместените мебели, новите стъкла на прозорците... Старите бяха собственоръчно счупени от Кийт Талънт няколко дни по-рано с цел да се ускори запознанството му с лейди Барнаби. Гай Клинч пръв бе привлякъл вниманието на Кийт към старицата, когато му посочи прегърбената ѝ фигура на Ладброук Гроув.
– Познавах съпруга ѝ... къщата е твърде голяма за нея вече.
Кийт предприе обичайните стъпки както винаги когато искаше да се запознае с някого от противоположния пол. Проследи я до дома ѝ. Последва тухла, увита в мръсна носна кърпа.
– Простете, госпожо – задъхано бе изрекъл Кийт, когато лейди Барнаби най-сетне дойде до входната врата (и надзърна през отвора на пощенската кутия), – някакви чернокожи хлапаци току-що метнаха тухла по прозореца ви на долния етаж. Хукнах да ги гоня, но малките ко... но те избягаха.
Отне известно време, преди тя да пусне Кийт вътре. Милата бабка цяла трепереше от преживяното. Подреждала цветя във ваза само на няколко крачки от пръсналото се стъкло. Поплака на рамото му. После изпиха заедно половин бутилка коняк. Кийт я успокои с истории за своите неприятни преживелици с цветнокожите братя... От този ден насам Кийт редовно навестяваше лейди Би, за да ѝ върши разни услуги по къщата или по-скоро да проконтролира как са свършени от друг. Сам той нищо такова не умееше и възлагаше работата на познати каубои от Уайт Сити. Лейди Барнаби беше преблагодарна на Кийт. Често казваше колко се сгрявало старото ѝ сърце, задето още съществували хора като него.
– Е, Хари? Какво ще кажеш? – попита лейди Барнаби тревожно.
Също тъй тревожно Кийт шляпна бойлера и обяви, че е в идеално състояние. В действителност дори за него беше ясно, че нещо никак не му е наред. Не му беше спокойно да е в същото помещение – и дори на същия етаж – с тази канеща се да избухне бомба.
– Майсторска работа – заключи.
– Но чуй го само, Хари. Това ужасно тракане. А също и съска, сякаш плюе.
– Това са просто вентилите, лейди Би. Още се настройват към новия засилен поток. Обшивката трака, напасва се.
– Почакай ме!
Вече в кухнята Кийт каза:
– Ще си прекарате страхотно в Югославия, лейди Би. Какво? Сигурна ли сте? Видях как ви потекоха слюнки, като погледнахте онази брошура. Апартамент на ваше разположение, частен басейн, петзвездна кухня. Там ще е истински рай, мила. Истински рай.
На Кийт набързо му мина през главата мисълта как бяха съставяли туристическия пакет с неговия приятел от агенция в една пряка на Хароу Роуд: хотелът, недостроен и вече в разруха, изоставената фабрика наблизо, неприветливият бряг.
– Кой знае, може пък да срещнете някой приятен мъж там – добави.
– Хари!
– Защо пък не? Вие сте красива възрастна дама, лейди Би, не като майка ми. Знаете ли какво? Ще ви откарам на летището в петък сутринта. Замълчете. Нищо не ми коства. Е, тогава ще се видим. И ако имате някакви проблеми, лейди Би, знаете какво да правите. Каквато и дреболия да е, повикайте Кийт. Исках да кажа – Хари.
Кийт се отби за късен обяд в „Амритсар“, после се върна в „Черния кръст“ и игра на дартс в продължение на единайсет часа.
Невероятно прагматичен в повечето си дейности, Кийт беше безнадежден романтик по отношение на перспективите си в дартса... Във фантазията му витаеше нещо от този род: къща в Туикънъм или околностите му. С птичарник. Ще настани там жената и детето. Ще отглежда хрътки. Ще е знаменитост. Треньорът на националния отбор ще го включи в състава: ще се раздава в английската национална фланелка. Истински посланик на спорта, едно от славните имена в своята игра. Ще изчука всяка барманка в Британия; а и коя посетителка на пъб би устояла на прочуто име от света на дартс, при това ярка личност. Турнета в Скандинавия, Австралия, Канада, Щатите. Ще си създаде своя видеотека – всичките му победи на запис. Постоянно ще го показват по телевизията, ще е лице, познато на милиони. О, телевизията. Телевизията...
В началото на лятото, когато попълваше (с невероятни мъки) формуляра си за участие в Спароу Мастърс по двойки, прочутия турнир по дартс между пъбовете, Кийт няколко дни се поти над графата, озаглавена „Хобита“. Искаше да напише „дартс“ и толкоз. Но дартс беше работа. Все едно да каже, че хобитата му са мошеничество, обири и присвоявания. А и в миналото на два пъти беше печелил награди на „Британската организация по дартс“ – парични спомоществователства, по същество стипендии, които да му помогнат в усилията да стане професионалист. Не му беше много ясно предназначението им (бездруго сумите бяха изтраяли по петнайсет минути при букмейкърите), но някой новобранец в сферата на дребния бизнес не би казал, че хобито му е „да разшири склад за дървен материал“ или „да държи лавка за цигари“, нали така? Какви тогава бяха хобитата на Кийт? Не можеше да впише „мацки“. Току-виж, стигнало до очите на Кат. Нямаше как и да отговори с „конни надбягвания“, „да разхождам Клайв“, „да кисна в пъба“. „Билярд“ и „игрални автомати“ поне звучаха автентично, ако не друго... Поразсъждава над някои измислици: спелеология, автогонки, отглеждане на зеленчуци. Ала гордостта му се разбунтува срещу подобно самозванство. Отглеждане на зеленчуци? Чак пък толкова вече... Накрая се разрови в душата си за последно с побелели кокалчета от стискането на химикалката и написа „телевизия“.