Самата истина си беше. Той много гледаше телевизия, от години го правеше, цяла вечност, посветена на телевизията. Приемникът му направо пушеше от прегряване. А кинескопът го облъчваше, караше него самия да запуши. „Телевизия“, мислеше си, или „Съвременна реалност“, или „Светът“. Защото светът на телевизията му беше показал какъв е външният свят. Как въздействаше времето, прекарано пред телевизионния екран на съвременния човек, на някого като Кийт? Фактът, че би пропуснал посещение в Лувъра или в Прадо, за да прекара десет минути насаме с каталог за дамско бельо, си беше негова личностна особеност. Но телевизията идваше при Кийт като при всеки друг и той нямаше с какво друго да я неутрализира. Не беше по силите му да я степенува и филтрира. Така че приемаше телевизията за реалност... То се знае, част от нея наистина беше реалност. Бунтовете в Казахстан бяха действителни, онези предавания за антикварни ценности бяха действителни (тях Кийт ги възприемаше с дух на професионална съпричастност), масовите самоубийства в Сън Сити бяха действителни, дартс също. Но също толкова действителни бяха за Кийт „Синдикатът“ и „Едуин Друд: Мюзикълът“, „Църковни камбани“ и „Окървавеното общежитие“. Не беше активна реалност като дартс, да речем, надлежно шпионирана и подслушвана от камерата. Не, беше илюстративна реалност, където всичко бе красиво и елегантно навързано, нищо не беше прекалено болезнено, никой не остаряваше. Ето например високия трапец, акробатките с техните обсипани с пайети трика (о, виж го това маце!), изпълняващи номера си високо над посипания с дървени трици под с въргалящи се по него черупки от фъстъци и кучешки изпражнения, горе високо отвъд опънатата предпазна мрежа, наречена „пари“.
В дните след първата им среща образът на Никола Сикс не напускаше съзнанието на Кийт. Действаше му като телевизията. Често мислеше за нея – докато разглеждаше витрина на Оксфорд Стрийт, вечер преди заспиване, когато през съзнанието му пробягваха разнообразните му пориви, при оргазъм с Триш Шърт. Макар че много от тези мисли бяха откровено порнографски (но говорим за класическо порно все пак, не за разните боклуци, дето се нароиха), не всички бяха такива, в никакъв случай. Виждаше себе си по гащета за плуване, излегнат на шезлонг, преглеждащ счетоводни документи край частен басейн, а Никола се приближава в бански костюм от две части и с високи токове, поднася му питие и нежно разрошва косата му. „В Ел Ей сме, много ясно“, прошепваше си. Или пък Кийт в смокинг в патио някъде в околностите на Палермо: стъклена маса и свещи, а тя е в ефирна вечерна рокля. Международен предприемач с широки бизнес интереси. Възвисен, освободен от всякакви ядове. От другата страна. Там, където щеше да го отведе играта дартс. Където му беше мястото.
Изчака известно време, после ѝ се обади.
Когато си тръгна от „Черния кръст“ този следобед, видът му излъчваше заучено преднамерено спокойствие. Денят беше безветрен; крачолите на Кийт се развяваха елегантно, докато вървеше към масивния си кавалиър. Със стиснати устни решително пое през натовареното движение.
Всъщност Кийт бе недоволен. Не му бе харесало как тя звучеше по телефона. С този безразличен глас като нищо щеше да му изгуби времето. Или пък се правеше на хладнокръвна. Но няма страшно. Никоя жена не можеше да надмине по хладнокръвие Кийт, обигран до съвършенство в признаците на нехайство. Като например да закъснее. Кийт винаги закъсняваше за срещите си, особено за първата. В някои случаи и не отиваше, ако имаше резервен вариант.