– Възможно е.
Мелачка, мислеше си той. Как ми идва тебе да те смеля...
Тя му подаде отвертка и го наблюдаваше с интерес.
– Не мога да отвъртя гайката. Много е затегната.
Ще ти отвъртя аз гайката... Отново беше изненадан, че не измисляше никаква шега, нищо забавно, с което да разчупи леда, да се усмихне бавно. Чакай, май ще стане... Затегната... Ще ти отвъртя... Ако ти е... Ако не можеш...
Оказа решителен натиск върху инструмента. Острието се изплъзна от издрасканата глава и се заби в палеца на Кийт.
– Мамицата ти – изруга той и захвърли всичко.
8 Индийско ястие от Гоа, приготвяно с месо, задушено във вино и чесън. – Б. пр.
Нямах друг избор, освен да приключа тази глава тук. И аз трябваше да захвърля всичко. Може да се върна към нея и да смекча прехода, ако остане време.
На версията на Кийт не можеше да се има доверие и секунда повече. Правила любов с него в банята? Предложила му пари? Не и не. Налагаше се да направя своя ход (луд умора няма). Трябваше да ида там.
До този момент разказът на Кийт бе толкова гнусен, че по мое мнение нямаше как да не е самата чиста истина. Бе разправян не само пред мен, но и пред Дийн, Телониъс, Гадняра и Богдан в „Черния кръст“. Всички негласно се съгласиха, че повествованието представя истинския Кийт.
Как да се обясни? Помнете: тук всичко е модерно, съвременно. Основната идея бе да се подчертае безразличието на Кийт. Как за нищо не му пука. Това би отворило пътя към още по-голям триумф на сексуалната арена, където версията на Кийт е изцяло проникната от преиначаване.
Сутринта преживях истински шок. Хлебарка – в апартамента на Марк Аспри! Прекоси цялата кухня от един модерен уред, предвиден да спести човешки труд, до друг. Приличаше на миниатюрна карета, запрегната с четири коня с мъничък кочияш, размахващ още по-мъничък камшик.
Явно, че и дотук са се добрали тлъстите черни гадини и са колонизирали града. Но чак пък и апартамента на Марк Аспри! Както се разбра, и у семейство Клинч ги има. Очаквах и се надявах тукашните хлебарки да се съобразяват с местните традиции. Мислех, че ще се ограничат до дома на Кийт. Ама иди обяснявай на хлебарка класовото разделение. Хлебарките не разбират англичаните, както ги разбирам аз. А аз англичаните ги разбирам. Срам ме е да си призная, че се гордея с това.
Иска ми се да се позавъртя в дома на Кийт. Копнея да бъда поканен там. Покрай уроците по дартс, които се оказаха невероятно кошмарни, e възможно човек да се добере само до гаража на Кийт. Самотният висок блок в края на Голборн Роуд: виждам го от прозореца на спалнята си. Работя по въпроса.
Оксилиадора започва да идва от тази седмица. Затрупван съм с покани от Лансдаун Кресънт. Виждам се как стоя гол пред основната спалня, дрехите ми лежат на купчина в краката ми и чукам на вратата.
Вързах дневниците с оригиналната им панделка и отидох до жилището на Никола Сикс. Просто го направих. За разлика от Гай Клинч, аз разполагам с адреса и телефонния номер на Никола. Имам също всичките ѝ предишни адреси и телефонни номера. Всички са там, на първа страница – цялото ѝ номадско движение из града. Челси, Блакфрайърс, Риджънтс Парк, Блумсбъри, Хампстед и така нататък. А сега – улицата без изход. Никога преди не е стигала толкова далече на запад. Никола Сикс бе живяла като държанка на страшно много хора. Ала не я бяха издържали дълго и тя бе продължавала нататък.
„6: Сикс“ – пишеше на табелката.
– Да, ало?
Тонът бе гузен и предизвикателен. Никой не обича да бъде изненадван у дома си в късния следобед. Никой не обича да бъде изненадван по принцип. А можеше и аз да съм Кийт. Казах:
– Името ми е Самсън Йънг. Здравейте. Срещнахме се в пъба, помните ли? В „Черния кръст“. По-късно същия ден се видяхме на улицата. Имам нещо ваше, което бих желал да ви върна.
– Не го искам.
– Искате го.
– Не, не го искам.
– Добре. Тогава ще го отнеса в полицията.
– Господи – изпъшка тя. – Поредният драскач. Слушайте, елате след един час.
Стрелях напосоки. Това е то писането, по сто предчувствия, по сто понесени оскърбления, по сто решения за всяка страница. Казах ѝ:
– Не е нужно да се издокарвате за мен. Не съм от състезателите в цялата тази история. Аз съм... безпристрастен наблюдател. Няма да остана дълго и не ме е грижа как изглеждате. Целта ми не е да ви разубеждавам...
Последва тишина. Тя затвори. Нова тишина. Накрая прозвуча жужене и аз влязох.
Отне ми поне толкова дълго, колкото на Кийт да стигна догоре. Отминах обичайните неща: подпрени велосипеди, купчини кафяви пликове, огледала, саксии с цветя. На последното стълбищно рамо отвъд вътрешната врата вече я усещах още преди тя да се появи на площадката. Не съм сваляч, претърпях неуспех в любовта, но съм долавял онази мощна женствена аура с нейните ударни вълни. Тук не беше нищо такова обаче, само напрежение, което с еднаква сила можеше да поеме в двете противоположни посоки. Напълно готова беше. Когато се показа пред вратата – в бяла нощница, с коса, надвиснала над негримираното лице, – ми хрумна скандалното сравнение, че все едно току-що е имала петнайсет любовници наведнъж или петнайсет цикъла наведнъж. Последвах я в стаята с нисък таван.