– Показателна за вас – коментирах. – В приятен анархистичен дух.
Имах предвид стаята. Не успях да я накарам да ме погледне. Поведението ѝ подсказваше за силна вътрешна съпротива или дори за физически страх. Но на първа среща е трудно да се ориентираш какво се случва в действителност.
– Искате ли питие?
– Вие пийнете едно.
На масичка до прозореца имаше бутилка червено вино, пълна до половината. На друга масичка във ваза вехнеха цветята от Кийт. Никола излезе от стаята; чух да тече вода от крана; после тя се върна с изплакнатата чаша. Тапата излезе безшумно. На фона на светлината от прозорците се виждаха две бледи червени следи върху чашата – от вино в основата и от червило по ръба. Днешно вино, вчерашно червило. Сега тя не беше с червило. Нощницата ѝ не беше прана скоро. От всичко това лъхаше някаква гордост. Тялото ѝ бе ставало предмет на неистово обожание, всеки сантиметър от него. Дори секрециите и екскрементите ѝ (сигурно така го чувстваше), дори прахът по нея бяха възхитителни. От нея лъхаше на трагичен сън и тютюн. Не на цигарен дим, а на тютюн – влажен и тъмен.
До масичка с настолна лампа две плетени кресла бяха разположени едно срещу друго. Тя седна на едното и протегна крака върху другото. Телефонът беше на една ръка разстояние. Значи това беше телефонната ѝ поза. У мен припламна надежда: тя щеше да комуникира. Гледах я, но тя не срещаше погледа ми. Очите ѝ се насочваха навсякъде другаде, но не и към мен.
– Седнете – изрече морно и ми посочи канапето.
Оставих дневниците на пода до краката си.
– Значи сте ги чели.
– Не беше трудно – отвърнах ѝ. – Просто не можех да се откъсна от тях.
Тя се усмихна потайно на себе си, така че добавих:
– Бива ви с езика и с много други неща. Дори изпитах завист към вас.
– Всичко? Нима изчетохте всичко?
– Да.
Тя се изчерви, за което силно се ядоса на себе си. Предложи ми истинско светлинно шоу, когато кожата ѝ с маслинен тен потъмня, примесена с виолетово. Да, в мрачната ѝ палитра присъстваха и розови багри. Тя оправи ръба на нощницата си и каза:
– Значи знаете за сексуалната ми...
– За сексуалната ви... слабост? Склонност? Изтерзаност?
– Извратеност.
– О. Често се среща.
– Нима?
Сега вече ме погледна. Долната ѝ устна беше враждебно нацупена. Трябва да подходя много внимателно, казах си. Или всичко ще приключи. Ако исках от нея истината, трябваше и аз да ѝ дам истина. А аз трябваше непременно да узная истината.
– И ще се обърнете ли към полицията във връзка с това? – попита тя.
– Повечето от нас са измъчвани от някакъв вид агония – казах. – Не съм тук да ви съдя.
– Благодаря. И за какво сте тук?
Бях близо до пълни самопризнания, но отговорих:
– Аз съм просто наблюдател. Или слушател.
– И каква е моята полза? За мен сте нежелано усложнение.
– Може би не. Може би ще ви помогна да опростите нещата. Заинтригуван бях от онова, което казвате за смъртта на любовта... Никола, нека аз бъда твой дневник.
Изглежда, в този момент тя взе своето решение. Открих защо точно преди да си тръгна. Започнахме с посещението на Кийт и приказвахме около четиресет и пет минути. Тя отговори на всичките ми въпроси, дори на най-недискретните, с голяма яснота и точност в спомените. Едва устоях на изкушението да си водя бележки. Разходи ме и из апартамента: през вътрешния коридор в спалнята и отново навън.
– Ще изпълня обещанието и ще си тръгна – казах. – Може ли да ти се обадя утре? О... ти си зодия скорпион, нали? Кога е рожденият ти ден?
Това беше гадно. Какво ми ставаше? За кого се мислех? Но тя не възрази срещу въпроса, отговори ми.
– Не беше ли това Нощта на Гай Фокс?
– Да, нощта на огньовете.
– Знаеш ли, че в този ден ще има пълно слънчево затъмнение?
– Да, знам. Хубаво е, нали?
И двамата се изправихме. После направихме нещо, което хората почти никога не правят в реалния живот. Вгледахме се един в друг – в продължение на двайсет секунди, трийсет, четиресет. За мен беше особено мъчително при моя проблем с очите и всичко останало. В един миг тя се сепна и забелязах, че зъбите ѝ, силно скосени навътре, вече показват слаби белези на запуснатост. Обезцветяването им (вертикално, наслоено) беше само по себе си фаталистично. Но какво ме засягаше мен? При зърването на тези петна за пръв път този следобед ме бодна еротично желание – не при вида на закръглените гърди, не от загатнатата голота под памучната нощница, така мило зацапана. Отдавна никой не ме бе гледал по този начин и аз бях трогнат. Когато видях, че се приготви да изрече въпрос или наблюдение, усетих какво предстои и знаех, че съм си го заслужил.