Единствената друга компенсация беше от художествено естество. Тя поне бе съвместима с нейната по-голяма злочестина; поне содомията се вместваше логично. Повечето типове имат своя съответстваща противоположност. Музикалните групи си имат групарки. За всеки мъж се намира жена, както и обратното. Професионалистът си има своята занимавка; намусеният си намира обект, на който да се муси, същото се отнася за фукльото, за вресльото, за любителя на жестокости. По тази логика неуспелият самоубиец трябва да си намери убиец. Убиецът трябва да открие жертва.
След около петнайсет минути Никола беше сигурна, че Кийт ще закъснее – много ще закъснее. Тя промени плана си. Възприе план Б. През целия си живот имаше план Б, по-точно имала го беше: да продължи да живее. Ала намеците за ранната средна възраст сложиха край на това, пораждайки други намеци: че е дошла втората половина на живота и наближава естествената смърт. Тези предвестници бяха много информативни, заредени с новини – и не, благодаря! Остаряваш бързо също като планетата. И като планетата можеш единствено да разчиташ на чудесата на съвременната медицина, на модерните перспективи. Ала перспективата е нищо в сравнение със свършения факт. Човек трябва да вярва в космическия късмет. Във всемирната операция, фейслифт, трансплантация. В божествения дъжд.
Тя промени непосредствените си планове. Ако Кийт се бе появил навреме, щеше да „изненада“ Никола по шорти, тениска и завъртяно на обратно бейзболно каскетче. Само че той закъсня. Така че тя свали шортите, наново обу дънки и преспокойно излезе на пазар с платнената си торба.
Когато Никола вървеше по улиците, тя беше осветявана от свой персонален оператор, не нещо прекалено арт, просто единичен лъч от прожектор, насочван от боговете. Имаше син ореол – синьото на секса или на тъгата. Всички налични очи на улицата без изход се насочваха към нея: строителните работници по изтърбушените къщи, изтощен търговски представител в евтина кола, сам мъж у дома, притиснал лице към стъклото на прозореца. На пресечката имаше три магазина: за цигари (и по съвместителство пощенски клон); азиатска бакалия (с лиценз за продажба на алкохол) и съвсем не на място туристическа агенция – магазин, продаващ пътешествия. В първия Никола купи бушони и своята марка френски цигари. Дребничкото старо създание зад щанда (невъзможно бе да си помислиш, че някога е било жена) поръчваше цигарите специално за нея и Никола се чувстваше длъжна да я предупреди да престане: ще ѝ обясня, че съм ги отказала, помисли си. От бакалията купи лимони, тоник, доматен сок и, както тайно се надяваше, своето последно пластмасово шише с тоалетно мляко за почистване. В магазинчето за цигари ѝ взеха повече пари, в бакалията я удариха в кантара... На минаване покрай туристическата агенция с нейните реклами за страхотни дестинации (и цени, истерично намалявани в нормално време, а сега брутално завишени: дори Амстердам струваше скандално скъпо) Никола рязко осъзна, че вече за никъде нямаше да замине. Нима наистина никога? Нито дори за няколко дни с Гай в Екс ан Прованс или за уикенд с Кийт в Илфръкъм, или в Джързи, или в друг безмитен рай? Не. Просто нямаше да има време.
На връщане близо до входа към улицата без изход я зяпнаха двама строителни работници, седнали полуголи да ядат обяда си и да пият бира на стълбите пред верандата на ъглова къща, на която уж правеха ремонт – козметичен във всеки случай. Никола бе забелязвала и преди тези двамата. Единият беше шестнайсет- или седемнайсетгодишен, слаб и загорял, ентусиазиран от своята зараждаща се мъжка мощ. Другият, към трийсетгодишен, вече подпухнал, с дълга коса и малко зъби, а и те развалени, имаше вид, сякаш остарява с по една година на всеки няколко месеца. При приближаването на Никола момчето се изправи.
– Мис Свят! – изрече с още мутиращ глас и с шеговито умолително изражение. – Усмихнете ни се. Моля. Хайде, направете го. Вече се отчаяхме, че никога няма да се случи!
И Никола се усмихна. Никола се извърна на минаване покрай тях и отправи красива усмивка.
Тя положи сериозни усилия да се наконти за посещението на Кийт, макар малко или много да знаеше как ще се развият нещата. Естествено, тя беше в деликатна ситуация по отношение на реалността (макар тази мисъл никога да не я бе занимавала наистина), приканвайки я да приеме форма, каквато знаеше, че вече има – в някое призрачно измерение... Пристъпи към първото, което ѝ идваше естествено отвътре, и си направи онова, което наричаше „курвенско къпане“: стъпила гола върху кърпа пред умивалника и огледалото. Докато се миеше, кроеше наум еротичен план. Би било унизително и съвършено ненужно да го разработва в големи подробности, но ѝ бе необходим такъв в най-общи линии. Ето един произволен пример – сладките снопчета под мишниците ѝ, така ароматни и ерогенни, така често обект на възхваляване и мокри ласки. Той можеше да поиска да ги обръсне. Още не. Зависи как щяха да тръгнат нещата.