Подбра бельото си без сянка от колебание: колан с жартиери, копринени чорапи, сутиен – но всичките бели този път, изцяло в бяло. Седна на леглото, катурна се назад по гръб, после се изправи, сведе рязко глава и нанесе съответните корекции. Никола се смайваше – стъписана беше – от това колко малко жени схващаха важността на бельото. Просто скандално. Ако поробването на мъжете без усилия беше идеята или една от идеите (а каква по-добра идея би хрумнала някому?), защо да се намаляват шансовете наполовина с лош избор при пазаруване? При своите пътувания Никола често бе попадала в общи спални, пробни, будоари, тоалетни стаи и бе наблюдавала дебютантки, настървени разведени жени, млади домакини, дори сравнително успели момичета, отдадени на забавления, да събличат коктейлните си рокли или вечерни тоалети, за да покажат отдолу някакъв несъчетан кошмар от чорапогащници, гащи с крачоли, потници. Една просперираща компаньонка, с която Никола бе движила известно време в Милано, неизменно носеше подплатени бикини, които и по материя, и по цвят напомняха на Никола ортопедични стелки. Понякога Никола ей така, между другото бе осветлявала случайни съквартирантки, пренебрегвани по партита жени и други безопасни съпернички за тънкостите на бельото. В рамките на десет секунди. Онези, които я бяха разбрали правилно, само шест месеца по-късно вече живееха в луксозни къщи в Пимлико и изглеждаха с петнайсет години по-млади. Но повечето въобще не схващаха същността. Престараване, или липса на обич към себе си, или чисто и просто отсъствие на талант; плюс дребни заблуди като непрестанно и безплодно залагане на черно бельо, което само създаваше асоциации за бардак и макар да бе за предпочитане пред боксерки и спортни сутиени, не постигаше нужния ефект. Може би жените просто не успяваха да повярват колко елементарни са всъщност мъжете – как всичко можеше да се реши за пет минути в магазина за чорапи. В края на този конкретен век те искаха прилепнало и ослепително бяло бельо. Искаха женските форми прибрани и стегнати в рамка, опаковани като подаръци, стилизирани, като в анимация, изглеждащи за момент поне илюзорно чисти и невинни. Те си искаха бялата лъжа за девственост. Мъжете бяха елементарни. Но накъде насочваше това мислите на жените, мислите на жени като Никола Сикс?
Никога в живота си, нито веднъж, тя не бе изхвърляла решително каквато и да било дреха. Голямата втора спалня в апартамента се бе превърнала в супергардеробна – същински бутик с ансамбли, вечерни рокли, театрални и маскарадни костюми, колани, шалове, шапки. Самата Имелда Маркос9 би се смаяла при вида на площта, заемана от обувките на Никола... Ако Кийт Талънт я обличаше сега, ако Кийт влезеше в ролята на дизайнер, разсъждаваше тя, как би подходил? Какво би искал да зърне на горната площадка? Никола в розови ботуши до над коляното, копринена минипола и впита блузка. Да, или това, или Никола с вечерна рокля в седефен цвят с ниска талия и дълги до лактите ръкавици в слонова кост. Отгоре с наметка, поръбена със самурена кожа и с подплата в цвят брик, а в косата – гребен с брилянти и забодено перо. Дама каро и дама купа в едно. Но, то се знае, невъзможно беше да се издокара така.
9 Бивша първа дама на Филипините, известна с демонстрацията на своето несметно богатство и с това, че е притежавала над 2700 чифта обувки. – Б р.
– Качвай се – каза тя.
Кийт я последва с тежка походка в апартамента и Никола стори нещо напълно не в неин стил: прокле съдбата си. После се обърна и го огледа – от сухите кичури коса до кубинките, докато той поглъщаше с алчни очи стаята: един Кийт, лишен от харизмата, която му придаваха пъбът и улицата. Не беше заради стойката му, мършавите му пищяли и задник, неприятната му телесна миризма (вонеше, сякаш току-що бе изял полята с горчица камила), блуждаещия му пиянски поглед – колкото и безспорно отблъскващи да бяха всички те. Просто отведнъж Никола видя с шок (знаех го през цялото време, каза си), че способността за любов беше отмряла у него. А и никога не бе я имало. Кийт не би убил в името на любовта. Какво ти, улицата не би пресякъл и колата си не би отклонил от пътя в името на любовта. Никола вдигна очи към небето при мисълта в какво щеше да я вкара това в сексуален план. А и, ако трябваше да е искрена, винаги си бе представяла, че любовта в някаква нейна форма ще присъства при смъртта ѝ.