– Най-добре да ти дам аванс – каза тя и посегна за нещо на малка масичка. Приближи го. – Онзи човек в „Черния кръст“, Гай.
– Да. Гай – каза Кийт.
– Той... някой високопоставен ли е?
– Определено.
– О, нима?
Никола бе очаквала Кийт да се наежи при всяко благосклонно споменаване на Гай Клинч. Ала в тона му се долавяше респект и дори възхищение. Явно в този момент му бе нужна опора, та макар и от нечий чужд авторитет.
– Определено. Работи в Сити. Титулуван е. Виждал съм го на чековата му книжка. Почитаемият еди-кой си – рече оживено Кийт.
Никола пристъпи напред. Навиваше на руло между пръстите си две банкноти от по петдесет лири. Кийт се извърна, готов да ги вземе.
– Чакай – спря го тя. – Ще изпуснеш всичко.
Беше облечен в мрежеста черна фланелка със зашит джоб на гърдите. Ала там бяха стреличките му. Така че тя нави парите по-стегнато и ги пъхна в устата му.
– А богат ли е той? – попита го.
Кийт преметна ловко парите настрани, сякаш устните му бяха привикнали с банкноти между тях.
– Определено.
– Добре, ето нещо, което аз и ти бихме могли да свършим заедно. Ще паднат пари от това. Накарай го да ми се обади. Ще го направиш ли? Скоро, а?
Той отново се извърна и кимна.
– Има още нещо.
А какво беше това още нещо? Изпита внезапно отколешно желание да вдигне роклята си до кръста и да му се надупи – като ужасно момиченце с ужасно татенце. Изрече натъртено:
– Името ми е Никола. Не е Ники, нито – устните ѝ се разтегнаха в суха усмивка... – Ник.
– Ясно.
– Кажи го.
Той го каза.
Очите ѝ се върнаха към черната му мрежеста фланелка. Постави пръст върху фигуралната тъкан.
– Такова би трябвало да нося аз на краката си, а не ти на гърдите си. Довиждане, Кийт.
– Всичко хубаво.
Никола се върна в дневната и запали цигара. Чуваше го как трополи по стълбите – Кийт с парите в устата му. В продължение на минута и нещо пуши напрегнато със сведена глава, после отиде до високия прозорец в коридора. Видя го до отсрещния тротоар на улицата, наведен неудобно над отворения багажник на колата си. Беше точната кола: колата на убиеца. Сепнат по момчешки, Кийт вдигна лице към вечерното небе, чието бледорозово, както обикновено, успяваше да създаде асоциация за нещо противоположно на здраве, подобно на бледолик пияница. Очите им бавно се срещнаха през стъклото. Кийт се канеше да ѝ направи някакъв знак, че я е видял, но в този момент го нападна пристъп на кихане. Шумът от него – като някакво крякане и давене – достигна до Никола със скоростта на звука: помиярското кихане на Кийт. Затиснал уста с длан, той се качи в колата и пое бавно по улицата без изход.
– Киха като псе – каза Никола на себе си.
Беше шест часът. Тя се прозя широко и отиде в кухнята за шампанско. Легнала на канапето, набеляза следващите си няколко хода или просто завъртя шайбата, за да разкрие контурите, които вече бяха налице. Гай щеше да позвъни вдругиден. Тя щеше да предложи среща в парка. Щеше да избере студен ден, за да може да облече бледожълтото си кожено палто. Поне под него щеше да ѝ е възможно да скрие някои развлекателни тайни. Раменете ѝ се разтресоха от беззвучен смях. Когато се смееше, цялото ѝ тяло се тресеше. Цялото ѝ тяло се смееше.
В научнопопулярните книги, когато се опитват да ви накарат да си представите черна дупка, обикновено изобразяват единичен фотон светлина, прелитаща наблизо или пък (като нагледен фалически пример) астронавт в космически кораб: мъж в ракета. Приближавайки черната дупка, пътешественикът би се изправил пред акреционен диск – циркулираща материя, отделена от съседна звезда (и съдържаща вероятно отломки от други ракети, останки от други хора); а после, умозрително – пред Радиуса на Шварцшилд, бележещ точката, при която втора космическа скорост се изравнява със скоростта на светлината. Това е хоризонтът на събитията, където има колапс на космическото време, въртележка към забвението, отвъд което съществува само едно бъдеще, само едно възможно бъдеще. И сега вече бягство не може да има: по време на мигновеното спускане цялата вечност е преминала отвън. Попаднали във взривяващата се геометрия, човекът и ракетата му влизат в черната дупка.
Или да погледнем другояче на това. Никола Сикс, изпитваща значително неудобство, е горе в летящата си чиния и приближава хоризонта на събитията. Не го е прекосила още. Но е страшно близо. Ще ѝ е нужна цялата обратна тяга, всеки грам, за да се изтръгне...