Изпъшкването на Кийт от положеното усилие напомни на Гай звука, който понякога издаваше Мармадюк след рядък успех със сложни формулировки от рода „още картофки“ или „ножът мой“.
– А новото момче от средната линия, Нийл... Той добре ли се представи? – попита Гай.
– Ноъл Фризъл. Оправдава решението на селекционера да го включи – заяви авторитетно Кийт.
Продължиха да вървят. Впрочем Гай бе влизал и преди в приятелски отношения с хора като Кийт: в Сити. Ала хората като Кийт в Сити носеха костюми за по хиляда лири, имаха платинени ръчни часовници и уранови кредитни карти; през уикендите те плаваха на яхти или надяваха червени куртки, яхваха коне и се впускаха да гонят някой заек или невестулка; те бяха колекционери на вина (на обяд си бъбреха приятелски за техните образци от Померол или Жевре-Шамбертен) и на модерни първи издания (често ги чуваше да обсъждат как ли се котират в момента „Писмо за Нова година“10 и „Ориент Експрес“11).
Те не бяха бедни като Кийт. Кийт вечно имаше пълни шепи петарки, десетачки на руло, сгънати петдесетачки; но Кийт беше беден. Цялото му същество го казваше. И тъкмо затова Гай го почиташе и му съчувстваше, а също така му се възхищаваше и му завиждаше (а понякога си мислеше, че макар и смътно е привличан от него) – защото беше беден.
– Пристигнахме – каза Гай.
10 Философска поема от У. Х. Одън (1941). – Б. пр.
11 Роман от Греъм Грийн (1932). – Б. пр.
Предположи, че жена му е някъде навън или спи. Хоуп беше излизала и скоро щеше да спи, но в момента беше точно там, във вестибюла, когато Гай въведе Кийт Талънт в къщата си. Мина сравнително добре според Гай. Когато ги запозна, Хоуп вложи значителна енергия да прикрие своята изненада и презрение. Кийт се ограничи до искрено кимване (и не тъй искрена усмивка); не изглеждаше да се чувства неловко, докато Хоуп не спомена, че лейди Барнаби е на долния етаж, за да се сбогува с Мармадюк, преди да отпътува за Югославия.
– Ако имате гости... – измънка Кийт и заотстъпва към входната врата.
Отдолу се разнесе рязък и триумфален детски крясък, последван от спонтанен вопъл. Лейди Барнаби изкачи стълбите на бегом и се появи, притиснала челото си с една ръка и хванала очилата в другата. Гай се втурна към нея, но лейди Барнаби бързо се съвзе.
– Нищо ми няма, съвсем добре съм – увери го тя.
– Стига да сте сигурна. О, Мелиса, запознайте се с Кийт Талънт, мой приятел.
Кийт вече изглеждаше напълно зашеметен. Сигурно заради титлата, помисли си Гай. Добре че не знае за моята.
Лейди Барнаби примигна благодарно, вдигна очилата към очите си и бавно кимна към стойката за шапки.
– О, боже мой – рече Гай. – Но това е ужасно. Мармадюк ли ги счупи? Как? Непременно трябва да ни позволите да ги платим. Не го е сторил с пръсти, надявам се.
На стълбищната площадка се появи бавачка. Сухо обясни какво се е случило. Лейди Барнаби застанала неразумно близо до столчето на момченцето, за да му се порадва. Мармадюк бе успял да напука и двете стъкла като същински паяжини чрез ловко замахване с щипките за захар.
– Имате ли друг чифт? – попита Гай. – Внимавайте! Мила, струва ми се, че трябва да изпратиш Мелиса до дома ѝ.
В салона Кийт помоли за бренди и то му беше сервирано. Изпи го и си поиска второ. Гай, на когото алкохолът невинаги понасяше, взе миниатюрна чашка шери „Тио Пепе“. Седяха с лице един към друг на широките канапета. Гай почувства, че инстинктът не го е подвел. Това трябваше да го чуе в своя дом – така по никой начин не можеше да му навреди.
– Ето каква е работата – подхвана Кийт и леко се наклони напред. – Наминах у тях да видя дали мога да съм ѝ в помощ. Аз това правя, нещо като странично занятие ми е. Хубаво апартаментче има. Та ми дойде наум... – проточи Кийт самодоволно. – Знаеш ме какъв съм.
Но Гай не знаеше какъв е Кийт. Зачака.
– Сещаш се... каза Кийт. – Май има нужда някой да се погрижи.
– За апартамента?
– Не. За нея.
– В какъв смисъл?
– Господи – изпъшка Кийт и уточни какво има предвид.
– Е, и? – рече Гай, усетил, че му призлява.
– Някои жени не е лесно да ги разбере човек. Тя е странна. Истинска загадка, знаеш го тоя тип. През половината време дава аванси и оставаш с впечатление, че си го търси с всичка сила. А после изведнъж започва да го раздава недостъпна.