– Значи... нищо не се случи?
Кийт остана замислен. Като че поне един приятен спомен погъделичка ноздрите му. Но отговори:
– Не, нищо. Не че съм толкова заритал де. Така или иначе, когато си тръгвах, тя попита за теб. Иска да ѝ се обадиш. Нужна ѝ била помощта ти.
– За какво?
– Не питай мен, приятел. – Той огледа стаята и отново върна очи върху Гай. – Може да харесва хора от нейното си тесто. Щото кой съм аз? Просто един прошляк.
Трудно бе да реши как да реагира, защото Кийт се усмихваше. През цялото време, когато не кашляше, се усмихваше.
– О, стига пък ти, Кийт – избъбри Гай сконфузено.
Вратата се отвори. Хоуп застана на прага с безкомпромисно изражение.
– Отивам да си легна. Кенет – добави, – би ли изгасил цигарата, ако обичаш? Заведох я у тях и тя се поуспокои. Малко се тревожи как ще пътува до Югославия само с един чифт очила. От бойлера ѝ се чуват ужасни звуци. Добре че е глуха. Изпитах облекчение, като излязох от къщата. Ако използваш кухнята, искам всичко да бъде разчистено. И следа да не остава.
– Жени – въздъхна Кийт, когато Хоуп излезе. Дръпна за последно няколко пъти от цигарата, подложил длан под дългото стълбче пепел, докато Гай търсеше пепелник. – Не можем да живеем с тях, ама и без тях не можем. Да ти кажа, огън жена имаш. А и хлапето ти си го бива. Ей затуй става на въпрос. Става въпрос – поправи се Кийт.
Двуличието поглъща време. Дори решението да отхвърлиш всякакво двуличие също си отнема време. След като Кийт си тръгна, за да свърши нещо наблизо, Гай прекара цял час да се увещава, че няма да се обади на Никола Сикс. Усещаше порива си да ѝ позвъни невинен, но как можеше да е такъв? Нали не би изтичал горе да сподели преживяването с жена си? Жалко в известен смисъл, разсъждаваше, докато крачеше из стаята, тъй като искаше единствено да утоли любопитството си. Опираше чисто и просто до любопитство. Но пък нали любопитството беше онова, което убило котката.
В четири часа, като остави Хоуп заспала, а Мармадюк надеждно обграден от кордон бавачки, Гай излезе навън да се обади по телефона. Представяше си, че ще отдели десет минути от времето си, за да узнае дали може да стори нещо в границите на разумното, за да помогне на горкото момиче. При това имаше телефонна кабина точно на ъгъла на Лансдаун Кресънт и Ладброук Гроув... Нямаше никой в телефонната кабина. Нямаше също така и следа от телефон в нея. Не присъстваше намек за такъв и в следващите половин дузина, където се пробва. Тесните стъклени руини, изглежда, се ползваха само за писоари, заслони от дъжда и като офиси за проститутки на свободна практика, където да посрещат клиенти. Гай описваше все по-широки кръгове и минаваше от един разбит пикалник към друг. От години не беше използвал телефонна кабина, ако изобщо някога му се бе случвало, и никак не можеше да разбере какво е станало с тях и как така е възникнал подобен вандализъм, макар че ако беше погледнал към минувачите, които наблюдаваха насмешливо щурането му в кабините, поставил ръце на кръста си и поклащащ глава, сигурно би схванал, че вандализмът отдавна е отминал етапа с телефонните кабини. Сега вандализмът се целеше към човека. Хората вече третираха себе си като телефонни кабини, изтръгваха вътрешностите си, захвърляха ги и покриваха повърхностите си с неприлични рисунки и графити...
След като се бе почувствал пределно глупаво, Гай се нареди, за да използва телефон в Централната поща на Куинсуей. В зала, която миришеше на гаров перон, а и при стъпване краката я усещаха като такъв, стоеше на опашка, обграден от нервирани граждани просители, всеки от които стискаше я квитанция за наем, я съдебна призовка, я заповед от съдия-изпълнител. Дойде редът на Гай. Ръцете му се тресяха. Този номер: толкова лесно се помнеше, невъзможно бе да се забрави. За негов ужас тя вдигна и много добре знаеше кой е насреща – „А, да“. Благодари му доста официално, че се е обадил, и попита дали могат да се срещнат. Когато Гай последва примера на Кийт (и мълчанието на Никола) и предложи нейния апартамент, тя измънка свенливо нещо за „репутацията“ си, а това поуспокои Гай, наред с леко чуждестранния ѝ акцент – сега му изглеждаше не толкова френски, колкото източноевропейски и интелектуален... Последва ново мълчание и то изконсумира двайсет пенса от първоначално пуснатите от Гай петдесет. В парка утре? В неделя, до Серпантината. Тя му даде указания и му благодари.
Телефонният разговор бе отнел два часа и половина. Гай излезе на улицата и закопча сакото си, за да се защити от внезапното застудяване. Облаците, които се държаха толкова странно напоследък, се бяха събрали в общ цилиндър, простиращ се от изток към запад, сякаш някое божество си беше навило хавлията, сякаш се бе проточила въздушна струя от самолет с големината на Америка. Той въодушевено изтича към дома си да освободи бавачките, да изтърпи навикване от Хоуп и да прекара шестнайсет часа насаме с Мармадюк.