Призори в понеделник Гай седеше в кухнята, където се процеждаше дрезгава светлина. Смени Лизибу някъде около три часа през нощта и ѝ помогна да се превърже след зрелищни сцени в детската стая. Но тогава към пет часа стана чудо. Мармадюк заспа. Първият импулс на Гай беше да повика линейка, но вече се бе поуспокоил и сега се задоволяваше да следи детето на монитор, чийто звук беше включил на максимум, и при все това на всеки пет минути притичваше да го нагледа в стаята, за да му пипне челото и да провери пулса му. В момента Гай просто седеше, шепнеше благодарствени слова и току се ощипваше в почуда пред цялата тази тишина. Тихо отиде до двойната врата, водеща към градината. А градината, покрита с роса, блещукаше насреща му и му се усмихваше. Гай се замисли за Никола Сикс и за непрестанните и необясними вълни на страдание, които планетата пращаше към нея, за устните, очите, извърнати встрани, за да скрият болката. Примигна и си представи, че вижда тъмнокосо момиче с плитки да си играе самичко под балдахина от клоните на плачещата върба. Може би беше Енола, може би беше Енола Гей. Енола, търсеща Малкото момче.
Гай отключи вратите към градината.
– Мирувай, мирувай – би извикал Мармадюк (доскоро го изричаше като „милувай, милувай“), ако беше там, за да го предупреди. Но Гай пристъпи навън през прага.
В неделя той се бе разхождал с Никола в Лондонските поля... Коленичили деца пускаха играчки лодки в развълнуваната студена вода; по-малките се мятаха по-енергично, сякаш за да компенсират миниатюрните си размери; сред другите плаваше и някаква странна, с черни платна... Историята ѝ бе достигнала до него като серия от рисунки или живи картини – не, по-скоро като спомени от предишен живот: сиропиталището и училището, издържащо се чрез волни пожертвования; годините ѝ на гувернантка, на болногледачка, на послушничка; сегашният ѝ живот, посветен на добри дела и белязан с уединението на учения. Безукорна, невинна и трагична в бледожълтото си кожено палто... Гай допря пръсти до клепачите си, после вдигна глава и зарея поглед. В дните, когато беше сам с Мармадюк, колко много се бе старал да насити всяка минута с чудеса и откривателство. Татко се облича! Риза, панталони, обувки, да, обувки. Виж: баня. Кран, гъба, играчка корабче! А сега – хо-хо-хо – татко прави кафе. Точно така: кафе. Не чай. Кафе! О, я виж там. Градината, цветята, тревата и малката птичка – пее! И какви прелестни облаци... Ахканията и охканията от обичайния живот твърде слабо бяха впечатлявали Мармадюк, който продължаваше силом да си проправя път през деня с обичайната си мрачна амбиция. Ала ето че нещо бе помогнало чудото да проработи за Гай. Събуди се и си помисли: Въздух! Светлина! Материя! Сериозно, нищожно, красиво: всичко, което ти хрумне да назовеш.
Мармадюк се размърдваше. Мармадюк се събуждаше. Мармадюк пищеше. Жив е. Слава богу, помисли си Гай. Няма да я докосна. Не, аз няма да я докосна. Никога.
Бих казал, че тя извъртя голям номер на Гай Клинч. Никакви ми ти половинчати мерки. Чудя ѝ се как успява да запази сериозна физиономия.
Голям номер му извъртя. И какъв беше номерът? Много ясно: Сикс. Сикс. Сикс. Шест. Шест. Шест.
Едно мога да призная на Лондон: вече няма чак толкова кучешки фъшкии навред. Все още са много. В сравнение с Ню Йорк, дори със стария Ню Йорк, е истинска клоака. Но въобще не е както преди, когато лондонските улици буквално бяха павирани с кучешки лайна.
Обяснението. Англичаните все още обичат своите кучета по някаква причина. Но кучетата вече не живеят толкова дълго като преди. Това важи за всичко. Странно е. Би могло да се очаква, че снежният леопард, какаду и мухата цеце ще ни напуснат завинаги. Но кучетата? Явява ми се образ на надебелелия Клайв, поставен в клетка в зоологическата градина.
Как ще учим децата да говорят, когато всички животни изчезнат? Защото животните са онова, за което те искат да говорят в началото. Да, и за автобуси, и за храна, и за мама и тати. Но тъкмо заради животните нарушават мълчанието си.
Описанието на Кийт на футболния мач. Чух много такива резюмета от него – на боксови мачове, на турнири по снукър, на състезания по дартс, естествено. Отначало си мислех, че просто е наизустил абзаци от спортните страници. Нищо подобно.