В атмосфера на крайна сериозност приближих към линията за мятане на два метра и трийсет и седем сантиметра от мишената – така било „решено“, както важно съобщи Кийт, „от Световната федерация по дартс“. Тежестта пада върху предния крак, главата е неподвижна; окомерът е активиран.
– Гледаш двайсетицата в сектора за утрояване – със строг шепот ми нареди Кийт. – Нищо друго не съществува. Нищо.
Първата ми стреличка уцели удвоено 3.
– Нямаше искреност в твоята стреличка – отсъди Кийт.
Втората въобще не улучи дъската и се блъсна в стената.
– Нула клиничност – беше коментарът на Кийт.
Третата въобще не я метнах: при замахването назад бръкнах в окото си с пластмасовия накрайник. След като се посъвзех, резултатите ми вървяха така: 11, 2, 9; 4, 17, окръжността около центъра (25!); 7, 13, 5. До този момент Кийт вече бе спрял да говори за искреността на стреличката и вече ръмжеше: „Метни я като хората, дявол го взел!“ и „Забий я където трябва, бе човек!“. Нещата продължиха в този дух до безкрайност. Кийт се умълча, сега излъчваше мирова скръб. В един миг, след като пратих две стрелички подред в стената и изпуснах третата, се отдръпнах от линията за мятане и заявих – крайно безразсъдно, – че дартс е тъпа игра и въобще нямам интерес към нея. Кийт спокойно прибра стреличките в джоба си, пристъпи напред и ме изтласка към купчина кашони. Носовете ни отново почти се докосваха.
– Никога повече не показвай неуважение към дартс... Да не си посмял!
Вторият урок също беше един кошмар. Третият е довечера. Поглеждам с неприязън торбичката си за дартс, вулгарно ярка като аксесоар на сутеньор. Пълен комплект стрелички за 69,95 лири, набавен ми от Кийт.
Гай дойде преди малко на чай и аз му върнах неговите разкази с няколко умерено насърчителни думи. Прав беше, не струваха особено. Той е блага душа и има своите проницателни моменти, ала пише като първия човек. Казах му, като вътрешно се подсмихнах, че разказите са твърде близки до реалния живот.
Той си ги събра срамежливо и кимна. Не го беше грижа вече. Въобще не го беше грижа. Просто се усмихна и зарея поглед през прозореца към движещите се облаци. Сериозно се изпотих, преди да измъкна нещо от него. Припомних си онзи израз от „Повечето умират от разбито сърце“12 и направих справка в речника: думата „хлътнал“ има преносно значение на „подвластен на силна страст“, но също и на „загазил поради глупост“. Гай ми поиска съвет относно Никола. Дадох му го (лош съвет беше) и, ако имам късмет, той ще го последва.
След това си тръгна. Изпратих го чак до улицата. Наблизо се разхождаха гълъби с техните качулки като тези, нахлупвани от престъпник. Гълъбите несъмнено са виждали и по-добри дни. Не толкова отдавна са теглили колесницата на Венера. Венера, богинята на красотата и чувствената любов.
На друго място в „Повечето умират от разбито сърце“ Сол Белоу казва, че Америка е единственото място, където трябва да бъдеш, защото там се разиграва „истинското съвременно действие“. Навсякъде другаде преобладават „конвулсии“ от по-ранен етап на развитие. Истина е. Ала усещам Англия като един вид преден пост, може би на елегичната страна на живота. Кара ме да си мисля за стиховете на Йейтс (тук поне паметта не ми изневерява):
В мечтите на безсмъртните сме потопени,
останали в помръкналото огледало на света.
Но ето че изтриват ги с въздишка
и с фини бели пръсти.13
Трябва да поемам към гаража на Кийт. Как само страдам в името на изкуството си.
12 Роман от Сол Белоу (1987). – Б. пр.
13 „Сенчести води“, стихотворение от У. Б Йейтс. – Б. пр.
Полунощ. Връщам се въодушевен. Обзел ме е истеричен порив да се втурна в седма глава, да пиша цяла нощ, че и след това! О, нещо гъделичка сърцето ми с дискретни пръсти...
Укроти се. Кураж. Какво се случи?
С Кийт си прибирахме нещата след моя урок по дартс. Седях върху краден кашон с „порно“. Тази вечер атмосферата бе по-добра, защото към края метнах утроено 20. Точно така, запратих стреличката право в сектора за утроено 20, право в сплескания нос на мишената – утроеното 20, което в дартс се цени повече от всичко. Кийт ме сграбчи и ме завъртя във въздуха. Писано бе да се случи накрая. Стреличките си хвърчаха във всички посоки, защо не и в утроеното 20? По същия начин пословичният бабуин, заключен с пишеща машина и амфетамини за няколко времеви цикъла на Поанкаре, през няколко отрязъка от време, неподлежащи на измерване, тъй като нулите в тях са повече от слънцата във вселената, в крайна сметка ще може да напечата думата „дартс“.