Кийт си обеща да отмъсти за нея, забърса малко бракувана стока от приятеля си в безмитния магазин и се отправи към Слау да полудува набързо с Анализе Фърниш, след което се върна в Лондон и приключи този натоварен предобед с продажба на колата на лейди Барнаби.
14 Мюзикхол песен, станала популярна сред британските войници по време на Първата световна война като военен марш. – Б. р.
15 Нецензурна песен, станала популярна във Великобритания през 1944 г. – Б. р.
– Енла – избъбри бебето.
– Енла – каза Ким. – Енла.
Кийт многострадално вдигна поглед от вестника и от обяда си, който се състоеше от пилаф с пиле и четири парчета ябълков пай „Брамли“. Вестникът му се състоеше от порнография и клюки, после още порнография и клюки, после още порнография и още клюки. „Извънземни ми откраднаха циците“. „Мерилин Монро и Джак Кенеди все тъй се отдават на страстни нощи: в Атлантида“. „Любовните ми мускули се стегнаха по повеля от отвъдното“. През целия си живот Кийт беше читател на най-вулгарните и сензационни ежедневници на масовия пазар. Но преди две години бе взел решение да се съсредоточи върху вестник с по-малък тираж – „Утринна чучулига“. Все още се настройваше към промяната. По мнение на Кийт „Утринна чучулига“ компенсираше ограничената си тематика с по-позитивен и жизнелюбив подход. Нямаше начин трагедия или бедствие да измести Бевърли или Фризби от трета страница, или от втора, или от първа. И макар момичетата в „Утринна чучулига“ да не бяха толкова хубави като в ежедневниците с по-голям тираж, със сигурност бяха по-многобройни. О, прелестната ѝ усмивка – вдига ти настроението за цял ден.
Ала ето че сега Кийт мрачно четеше материал за броя на жертвите в Югославия. Посочи с пръст към количката. Кат бавно се примъкна към нея със стола си.
– Енла – каза бебето.
Количката доминираше в коридора, направо го изпълваше изцяло, че не се и побираше дори. Дръжките ѝ стърчаха в кухнята, а гюрукът заемаше половината дневна. Кийт отново вдигна многострадалния поглед, когато Кат се върна с бебето на ръце. И малката, която не беше нито уморена, нито мокра, нито гладна, чинно се настани в скута на майка си.
– Много съм разтревожена, Кийт – обади се Кат.
Кийт отпи от чая си, сякаш беше вода за уста.
– Да?
– Вой-на – изрече бебето.
– В новините го казаха.
– А, това ли – изпъшка той с облекчение.
– Изнесоха доказателства.
– Уж – обади се малката.
– Не е сериозно – махна Кийт. – По каква причина?
– Нефт – избъбри момиченцето.
– Говорят за горещи точки по света.
– Нищо не е, ще отмине.
– Или не – вметна бебето.
– Мамят и от двете страни – заяви Кат. – От петнайсет години го правят.
– Къде го казват? – учуди се Кийт. В неговия таблоид нямаше нищо по въпроса. – По телевизията ли?
– Бях в библиотеката – подхвърли небрежно Кат. – Пише го в истинските вестници.
Това явно засегна Кийт (защото той беше много лоялен към таблоида си и възприемаше читателите му като едно голямо семейство); но го и разчувства. Тъкмо покрай библиотеката Кат беше спечелила сърцето на Кийт. Тя го беше научила да чете и пише – и нищо чудно, че в живота му нямаше по-интимен епизод от този. Категорично. Сълзи напираха в очите му – на срам и гордост, на мъка, на нежност.
– А стига бе – избърбори той обичайната си фраза, с която регистрираше дребни разногласия. – Та кой кого мами?
– Започнаха едновременно, за да се предпазят от подобно действие на другата страна – отсече Кат с типичната си ирландска склонност към недомлъвки, на която Кийт безмълвно се възхищаваше, а сега безмълвно мразеше. – Обвиняват се взаимно в несъобразяване и неоснователно отрицание.
Кийт захапа първото си парче ябълков пай. Той беше много наясно с неоснователното отрицание. Често прибягваше към тази техника. Неотдавна му се бе наложило да приложи необичайно неоснователно отрицание – по отношение на съпругата си. Вместо неоснователно (и привично) да отрича пред някого, че някаква си вещ е крадена или без стойност, или счупена, или съсипана, Кийт бе принуден да отрича неоснователно, че е заразил Кат с неспецифичен уретрит. Тази му тактика никога не бе подлагана на по-мъчен тест... Той мамеше жена си с момиче, което мамеше него. Името ѝ беше Пеги Обс. Докато Кийт налагаше Пеги, брат ѝ Мики се прибра у дома и започна да налага Кийт. Когато Кийт обясни защо бие Пеги, Мики спря да бие Кийт и започна да бие Пеги, подпомаган от Кийт. Когато това приключи, нещата станаха малко неприятни: той се върна у дома и завари Кат да плаче до печката, видя рецептата от лекаря и пликчето от аптеката. Ала Кийт беше подготвен. Той отрече. Отрече го разпалено, негодуващо и неоснователно. Стисна я за раменете и ѝ поръча да си облече палтото на минутата. Щяха да идат при лекаря и да го принудят да се отрече от думите си. Тъкмо я изтласкваше от вратата, когато тя се изтръгна от ръцете му и отиде да успокои разплаканото бебе. Тогава Кийт тръгна за „Черния кръст“, като предупреди Кат да не смее никога повече да обвинява него за женските си болежки. Цели две седмици я тормози на тази тема, после остави въпроса да отшуми, изтощен (покрай всичко останало) от това мощно неоснователно отрицание, което вярно, че беше ефикасно, но се оказа извънредно изморително. Впрочем този конкретен вид неспецифичен уретрит не беше обичайният вид неспецифичен уретрит, от който страдаха всички в обкръжението на Кийт. Беше някакъв нов фасон, причиняващ обширно възпаление на лумбалните прешлени и изискващ продължително лечение със силни дози антибиотици, както и (в един идеален свят) няколко месеца на легло. Но на кого му бяха по възможностите няколко месеца на легло? Кой имаше време за такова нещо? То и на планетата са ѝ нужни няколко месеца на легло. Ама няма да ги получи – и дума не може да става.