– Виж се на какво приличаш – промърмори Кийт и видя как раменете ѝ се напрегнаха, както бе приведена пред мивката.
Тя прекъсна за миг работата си.
– Уморена съм – изрече тихо към прозореца. – Чувствам се толкова уморена.
Хайде бе, нима, помисли си презрително Кийт. Не беше в състояние да покаже, камо ли да изпита съчувствие към някой, който се тръшкаше за здравето си. Нима той самият не търпеше стоически болките в гърдите, съсипания си от люто къри стомах, сърбежите и паренето от остатъчни венерически инфекции, тръпнещия си от дартс лакът, мъчителните махмурлуци...
Изправи се и заяви:
– Виж какво, в момента съм подложен на извънредно голямо напрежение. Скъсвам си задника от работа. – Направи широк жест. – Кой мислиш, че плаща за всичко това? – Не беше особено разумно да се прави широк жест в кухнята или където и да било в апартамента. Едната от размаханите ръце на Кийт се блъсна във вратата, а другата – в хладилника. – Ами иди и си полегни, за бога.
– Това и мисля да направя.
– Ама след като ми приготвиш вечерята, нали?
– Да – отвърна Кат. – След това.
Час по-късно Кийт гледаше телевизия с колене на сантиметри от екрана (не че имаше избор накъде да насочи коленете си).
– Енла – избърбори бебето. – Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла. Енла...
С въздишка и бавно кимване Кийт загаси последната си цигара, изключи телевизора и се изправи. Погледна към Ким, чиято кошарка с размерите на кошницата на Мойсей беше свряна помежду телевизора и неработещата електрическа камина. Протегна се, при което фрасна болезнено десния си лакът в стената, после се прозя и изпъна гръб, но пък взе, че чукна глава във вратата... Балконът отпред беше задръстен със сателитни антени, все крадени и все неработещи. Никакво свободно пространство нямаше там. Въобще нямаше пространство, където Клайв да си полае злобно на воля.
Кийт разтърси Кат, за да я събуди, и изведе Клайв на вечерната му разходка – винаги го правеше с религиозна отдаденост, когато не се шляеше другаде. Просто трябваше да излезеш на улицата и отвсякъде те заобикаляха кралски особи – „Принц Албърт“, „Херцогът на Кларънс“, „Граф Уорик“, „Винарна Махараджа“. На жълтата светлина от магазините, докато Клайв душеше нечии чужди екскременти, Кийт отново погледна снимката на брюнетка в „Утринна чучулига“. Хубавка беше, че и името ѝ беше съответстващо – Прити16, във всеки случай тя се беше кръстила така. Малко като Никола, помисли си Кийт. Или Ники. Само дето Ники нямаше типа хубост на Прити. Издъних се там. Дали пък да не се отбия да ѝ дам урок... Безспорната връзка между снимките на модели и порнографията, между секса и насилието: да я изясним, докато Кийт е подръка. При хора като него снимка на модел е достатъчна да ги тласне в определена посока. Но такива като Кийт почти всичко може да ги възбуди. Само след пет минути в оживен квартал в Саудитска Арабия Кийт пак ще е възбуден. Не можеш да скриеш под фередже женската същност с нейните крака, гърди, коса, очи... Жалко, че Петронела17 се омъжваше, нищо че беше висока и кльощава, гласът ѝ подсказваше, че я бива по оная част.
Така че Кийт отново щеше да направи поредното прощално посещение на Триш Шърт. По-късно. Извървя си пълните триста метра и остави Клайв да изприпка пред него към „Черния кръст“; не искаше да изпусне Гай.
16 Игра на думи – произнасянето на името Pritti на английски звучи като думата „pretty“ (хубав). – Б. р.
17 Петронела Баркър (р. 1965 г.) – английска актриса от норвежки произход. – Б. пр.
Кийт не беше разочарован. Шест часа след собственото му пристигане Гай Клинч прескочи посипания с цигарена пепел Клайв и застана в заведението сред пелената от дим. В единайсет вечерта в „Черния кръст“ бе шумно и оживено, атмосферата бе вече нажежена: един погрешен ход и всичко можеше да експлодира. Димът бе горещ, въздухът бе горещ (на Клайв, проснал се като стопер за врата, също му беше горещо), дори вятърът отвън беше горещ като среднощното дихание на телевизията на Кийт...
Господи. Кийт крещеше срещу стена от звуци. По-рано вечерта някой от посетителите беше метнал тухла по джубокса. Но Год, барманът, беше пуснал ирландски фолклорни песни през системата за оповестяване със сила, от която косата и зъбите на човек можеха да опадат. Разплакаха Год, но основният ефект на тези фолклорни песни (които обещаваха нова зора на една горда и впиянчена нация) беше да накара всички да се надвикват. А третият им непредвиден ефект беше да разгневят още повече Кийт срещу жена му, Триш, дартс, дълговете и целия натиск, оказван от съвременния мошенически свят. С крясъци и блъскане с рамене си проби път до Гай, застанал на обичайното си място край машината за пинбол, макар тя да не можеше да работи в момента, тъй като едно момиче беше заспало отгоре ѝ – или поне лежеше там. Наблизо бяха също Шекспир, Дийн, Телониъс, Богдан и Збиг Две.