– Обади ли ѝ се? – викна Кийт.
Гай трепна.
– Да – изкрещя в отговор.
– И видя ли я?
Гай кимна и изобрази потвърждение.
– А изчука ли я? – кресна Кийт.
Гай с олюляване отстъпи назад. Поклати глава и размаха ръка в синхрон.
– Ти не разбираш – викна. – Тя не се... Тя не е...
– Тая ли? – изрева Кийт още по-силно. – Тая ли не е?
Кийт улови Гай над лакътя и го измъкна през вратата на улицата, като спря за миг, колкото да погали с крак гърба на Клайв. После се обърна към Гай.
– А какво целиш тогава?
– Нищо. Тя не е такава.
– Всички са една стока. Пробва ли се поне?
Гай отвърна със слаба усмивка:
– Не, разбира се. Знаеш ме, Кийт.
Но Кийт не го знаеше Гай. Единствените му познания за хора като Гай бяха от телевизията.
– Виж сега – рече. – Аз като искам нещо, отивам и си го вземам. Хвърлям се презглава. Буф!
– Не ме навивай, Кийт, сбъркал си адреса.
– Аз съм като куче – продължи Кийт. – Като ме наритат, не бягам да се крия. Връщам се обратно. И си вземам моето.
Кийт не остана толкова доволен от това си сравнение, колкото очакваше. Всъщност запотеното му лице говореше за общо разочарование и смут.
– Кийт, разстроен си.
– Всички сте еднакви – изръмжа той и влезе обратно през двойните врати с показна решителност. Знаеше, че Гай нямаше да събере мъжество да го последва.
Два часа по-късно, докато вървеше с Клайв по Ланкастър Роуд, за да направи последното си посещение при Триш Шърт, си припомни какво му беше казала Ники онзи път („Богат ли е той?... Ето нещо, което аз и ти бихме могли да свършим заедно. Ще паднат пари от това.“). Трескаво се зачуди дали имаше начин той да я продаде на Гай Клинч.
– Влязох във форма точно когато ми е нужна – говореше Кийт. – Стига да запазя хладнокръвие, не се боя от никого, Тони. Не и когато хвърлям така умело. Няма начин да се издъня и да загубя. Просто искам да благодаря на теб и зрителите за въодушевяващата подкрепа. Феновете, на тях се крепи дартс.
Известен си с грандиозните си финали, Кийт, каза гласът, който беше – който беше какво? Който беше телевизията, мечтаният живот, придобитата култура, грамотността, светските блага. Доколкото знам, наричат те Приключващия, или Мистър Финиш.
– Точно така, Уилям – отвърна Кийт. – Но аз работя над уменията си. Днес виждаш пред себе си един усъвършенстван Кийт Талънт. Един по-завършен състезател на дартс. Но нали я знаеш приказката: тройните удари са за шоуто, двойните – за кинтите. Можеш да постигнеш всичките ми ти там максимални точки, но не упорстваш ли до смърт...
Кийт кашля в продължение на няколко минути. Въобще не беше в телевизионното студио. Къде ти: беше в гаража, сред прахта, осветявана от сутрешните лъчи. Седеше прегърбен върху картонен кашон в поза на морна медитация. Дийн тъкмо му бе съобщил по телефона стъписваща новина. Познай кой е полуфиналистът от другата група в турнира Спароу Мастърс, рече му. Беше Чик Пърчис, когото Кийт ненавиждаше. Чик, от самото име на когото Кийт усещаше вкус на болнична храна в устата си. Истината бе, че Кийт изглеждаше и се чувстваше извънредно зле. Имаше отвратително гаден махмурлук... Не че се беше престарал у Триш Шърт, да речеш. Клайв още душеше из склада, за да си намери добро място да полегне, когато Кийт изхвърча от там. Само че после се отби в „Голгота“ за малко размисъл над чаша „порно“. А по-късно, към пет часа, пак се върна при Триш Шърт. Но пък от друга страна, това му беше съвсем за последно, кракът му нямаше да стъпи повече там. За нищо на света.
Огледа кисело гаража, усещаше прах в гърлото си. Запали още една цигара. Погледна с презрение бутилките с пиячка върху тезгяха. По принцип една-две водки му идваха ободряващо в този час (беше десет сутринта), но сега беше решен да не глътва и капчица. Никакви такива. Щеше да е на безалкохолно до петък. Наближаваше мачът му по дартс в „Пенливата халба“ в Брикстън, а с напредването на възрастта си (също като планетата той старееше с удивителна скорост) установяваше, че дартс е сурова любовница. Да вземем тази сутрин например. Да хвърли стреличка? Че той не би могъл да я държи дори. Не би могъл да я премести. А Дийн Плийт щеше да дойде с вана си в десет и половина.