Докато блуждаеха унило из помещението, очите на Кийт регистрираха няколко вещи, пръснати сред боклуците и контрабандните стоки. Лежаха си там, където ги бе захвърлил: прахосмукачка, кафемелачка, дъска за гладене, ютия. Какви бяха плановете му за тях? В един вкиснат момент беше решил в някоя сряда или неделя, ако се случи да минава покрай вехтошаря на Голборн Роуд, да ги шитне за десетина лири. Но сега си промени намерението. Може и да излезеше празна работа, плод на празни мисли. Припомни си момента в апартамента ѝ, когато си проби пръста с онази отвертка. Тя му го превърза, докато той зяпаше цепката мургава плът между гърдите ѝ. Телевизия, рече си Кийт. Ей това ги сближаваше. Създаваше нещо като връзка помежду им. Припомни си вкуса на парите ѝ в устата си и как ги беше тикнала там. Погади му се, усещането се надигна към главата му и я проясни. Той се наведе напред и прошепна с увереност:
– Тя... тя има нужда от мен.
Да, така беше. По начин, който излизаше извън известните му параметри, тя... тя се нуждаеше от него.
Кийт се изправи и закрачи из помещението, с ръце, сключени зад гърба. В сферата на лъскавите мацета Кийт в никакъв случай не беше лишен от опит. Забърсвал бе по някоя и друга домакиня в периода си на мияч на прозорци и дребен крадец (Кийт със стълба, кофа и непредразполагаща към доверие усмивка); по някоя и друга дъщеря, когато работеше в местна фирма за доставка на храна по домовете, при появата си на прага с избрания деликатес. Кийт беше наясно, че на някои от тия богати дами им харесваше да се омешат с бедняци; но далеч не на всички им беше по вкуса. Много хора не можеха да го схванат това. Как да набиеш ум в главата по този въпрос на Норвис и Телониъс? Те си въобразяваха, че всички бели жени харесват чернокожи мъже; онези, които не ги харесваха или се правеха, че не ги харесват, мигом бяха обявявани за расистки. Заблудени, донемайкъде заблудени, тъжно си мислеше Кийт. Някои жени не харесваха различното; по-точно не харесваха мъжа, носител на различното. Ето Хоуп Клинч, да речем: идеален пример за богата жена, която не обича да се омешва с по-долни. Такива направо гледаха през теб; за тях си нищо, дори не и животно – едно нищо. А Кийт много добре знаеше, че си пада малко по-долен, относително казано, поне към настоящия момент.
Общо взето, той намираше богатите фръцли шокиращо арогантни в леглото, все искаха да са отгоре и други подобни глупости и често слагаха чертата пред някои от любимите каскади на Кийт. Точно такава беше оная шантава кучка от Южен Кензингтън. Миранда. Беше поне на четиресет и дива колкото щеш. По онова време Кийт беше ерген, та бе прекарал много нощи в спалнята на нейната скъпа къща, докато тя го мажеше с масла, дразнеше и драскаше с нокти. Продължи цяло лято и Кийт бе заложил големи надежди на връзката: кола, може би, пари в подарък или поне заем. Ала всичко свърши много внезапно, след като тя повика полиция онази нощ, когато Кийт я посети, придружен от приятели. Добре де, късно беше (спомняше си как угасиха фаровете на път за там) и – добре де – прибраха някои неща (предимно алкохол и разни скъпи украшения), а за момент не изглеждаше много лицеприятно, когато всички се наредиха на опашка зад него. Но чак пък да се крещи до бога, та съседите да повикат гадните ченгета – това вече си беше чиста проба предателство. Скоро след това тя си смени телефонния номер и замина за известно време. Кийт все още беше в състояние на върховно негодувание, когато цъфна пред къщата с един ван, пълен с неговите момчета (същите момчета), и изнесоха каквото можаха отвътре.
Той въздъхна. Утре щеше да отнесе вещите на Никола в сервиза на Каткарт Роуд. Там щяха да го прекарат с цената, много ясно, и след като ги беше докарал в дома си, щеше да се наложи пак да ги върне обратно. Вярно, първоначалните дефекти щяха да бъдат отстранени, но сигурно щяха да бъдат причинени нови. Днес всичко се правеше по два пъти и се плащаше по два пъти, такава беше реалността. Опрял пожълтял пръст до долната си устна, Кийт заразмишлява за бъдещето на мошеничеството. Мошеничеството бе целият му живот Той друго не умееше. Вече малцина бяха хората с много пари, затова пък бяха по-глупави от всякога. Старото желание да направиш изгодна сделка бе оцеляло в свят, където изгодни сделки вече нямаше. Безспорно, все още можеше да се припечелва прилично с мошеничество. Но май никой не си даваше сметка за усложненията в един свят, където всички мамеха. Предишната сутрин Кийт беше купил петстотин опаковки „Ярост“, основната му марка парфюм. По обед установи, че всички те съдържаха вода, субстанция, която не че беше по-евтина от „Ярост“, но беше далеч по-трудна за продаване. Утехата на Кийт бе, че поне успя да тръсне половината бройки на Деймиън Ноубъл на Портобело Роуд. Ама пък после, когато разгледа на светлината десетачките на Деймиън, установи, че всичките бяха груб фалшификат. Шитна банкнотите без особено затруднение в замяна на двайсет и четири бутилки водка, а се оказа, че те са пълни с мътна, леко ароматизирана течност. Неговата „Ярост“! За Кийт този инцидент беше знаков по отношение духа на времето. Всички мамеха. И всеки мамеше, защото всички останали мамеха. Горкият Кийт, поразен от трагедията на низшата класа... В такива времена мислещият човек се обръщаше в друга посока: към своя дартс. Междувременно, винаги приемащ възможността да претърпи поражение на линията за мятане (та нали непредсказуемостта беше самата същност на дартс), той си даваше сметка, че тази ситуация с повсеместното мамене налага пренастройка, дръзко и далновидно мислене. Просто трябваше Кийт да мами повече, по-пъргаво и по-нагло от средния мошеник и като цяло да разшири хоризонтите на цялата концепция за мошеничеството.