Инкарнасион дори ми се усмихва от време на време. Не може да се каже, че е напълно комуникативна, но в някои случаи може да бъде прикоткана да обсъжда или по-скоро високомерно да изрежда постиженията на Марк Аспри.
Също като Кат Талънт, която е една разтревожена жена, и аз се консултирам с „истинските вестници“. Изобилстват коментари (повечето лицемерно фарисейски), среща се по някой анализ (веселяшки материал относно мерките по Договора за неразпространяване на ядрените оръжия) и никакви новини – във всеки случай не и от геополитическо естество. Районът на Залива, Израел – то се знае, Германия – естествено, Унгария, Камбоджа и така нататък. Ала новини няма. Ще трябва да отскоча до Куинсуей за „Трибюн“.
Телевизията е още по-зле. Дами с безукорна външност четат бюлетините, сякаш обявяват предстоящи бебешки сериали. Лепнали са сияйни усмивки на детскоградинска сърдечност. Безкрайни метеорологични прогнози – предмет на масов зрителски интерес. Сапунени и комедийни сериали. О, и невероятно много дартс. Практически има цял канал, посветен на дартс.
Времето без съмнение си върти своите номера. Вчера излязох на разходка в парка с Гай. Над нас облаците се движеха с неестествена скорост; човек имаше чувството, че сякаш по-големи единици време преминават като метеорологични дискове по карта – месеци, цели сезони се нижат за по-малко от трийсет секунди. И голяма горещина. Облаците препускаха и при това не просто в редица. Изглеждаше, сякаш се блъскат, подскачат и прекатурват. Цялата тази картина горе по нещо напомняше палета или обратни – както когато сродни същества си играят едно с друго.
В някакъв момент, докато минавах под дърво, усетих топлата целувка на огромна капка роса върху темето си. Благодарно прекарах ръка през косата си и що да видя? Изцвъкала ми се беше птица. Гълъб по-точно. Веднъж и аз да се чувствам добре, умерено спокоен, а то лондонски гълъб да вземе да се облекчи върху главата ми. Ефектът от случката върху мен може да се изрази еднословно: отчаяние. Изругах и се запрепъвах наоколо, покрусен и безпомощен, не ми се щеше да си помислям с какво се хранят лондонските гълъби. Всъщност кое храносмилателната система на лондонски гълъб би отчела като отпадък за изхвърляне? Гай се засмя кратко, после замълча и извади небесносиня носна кърпа (използвана, но чиста: като радикална противоположност на лондонския гълъб, на Гай и изпражненията му сигурно са чисти). От висината на ръста си забърса бързо засъхващата гадост. Направи го без гнусливост и деликатно.
– Стой мирно – нареди ми.
Помъчих се. Обхванах кръста му с ръка, та да запазя равновесие. Но не ми се помисля и в какво състояние е темето ми при всичките косми, дето намирам на възглавницата, а нищо чудно и гниди да има по тях.
По-късно седяхме на маса на тротоара и пиехме кафе. Наоколо ни млади араби мърмореха недоволно, докато съпругите им пазаруваха. Един мустакат ръмжеше на друг мустакат.
– Писал ли си нещо напоследък? – попитах го.
Гай потрепна и се усмихна.
– Да, Сам, писах. Поезия – отвърна ми.
– Съжалявам. С поезия не се занимавам – отвърнах смело (че и кой ли го прави в наше време?).
Въпреки това предложих да хвърля поглед. Знам на каква тема ще е поезията му. На каква тема е изобщо поезията. Жестокостта на любовницата на поета.
Опитвам се да се обадя на Миси Хартър в „Хорниг Ултрасон“. Оливия, секретарката на Барбро Маккеймбридж, накрая ме свързва с Барбро. После Розалайнд, секретарката на Джанит Слотник, ме свързва с Джанит. На този етап само една секретарка ме дели от самата Миси; но винаги стигам само дотам.
Преговарям с Джанит и нейния вбесяващ глас. Иска откъс. Предлагам да ѝ пратя с ФедЕкс или дори по факса първите три глави. Джанит казва „Добре“, но иска и разширено резюме. Опитвам се да прикрия в какви трудности ще ме вкара това. Предлагам „проекция“. Стигаме до компромис за „сбито изложение“.
Мога да отлагам и увъртам, но докога? Паричните проблеми вече надничат към мен и ми се подсмихват, а един творец не бива да работи под такъв вид напрежение. Нужно ми е покровителство. Вярно, от време на време се храня безплатно у семейство Клинч и се надявам Лизибу да настоява да си поделим разноските, като я заведа на кино. Но с уроците по дартс при Кийт, черпенето в „Черния кръст“ и малките подаръци за Ким надхвърлям бюджета си.