Предполагам, че бих могъл просто да импровизирам. Но единственото, за което съм напълно сигурен, е последната сцена. Колата, колата инструмент на убийство, убиецът, чакащ в колата си, жертвата, приближаваща към него на високите си токове. Не знам обаче как да се добера до улицата без изход. Затварям очи, опитвам се да зърна начин – ама как изобщо писателите се осмеляват да правят това, което правят? – а насреща ми е само хаос. Струва ми се, че писането носи със себе си беди, морални беди, неизследвани беди. Дори на най-добрите.
Знам. Ще попитам Никола. Тя вече разполага със сбито изложение. Кой, ако не тя ще ми свърши работа?
Новини няма, но пък слухове – дал господ. И откъде се вземат всички тези слухове? Нахлува един вид скептицизъм с обратен знак, когато липсват новини.
Астероидът Аполон, изтръгнал се от пояса на събратята си, се носи към нас със скорост десет мили в секунда. Толкова е голям, че когато предният му край ни удари – ако ни удари, – задният ще е там горе, където летят самолетите.
Уникална конфигурация на Земята, Луната и Слънцето ще предизвика наводнения, обхващащи цяло полукълбо. Ще настанат слънчеви изригвания, бури с невероятно мощни гръмотевици.
Съседна супернова ще удави планетата в космически лъчи и ще предизвика ново Голямо измиране.
А, да, и ядрените оръжия: тези динозаври.
Това със супернова ме впечатлява като чистата дефиниция на слух. Откъде можем да знаем за супернова, докато не сме в състояние да я видим? Нищо, никаква информация не може да ни достигне по-бързо от космическата светлина. Там горе има ограничения за скоростта. Вселената е пълна с пътни знаци – червени кръгове, в които пише 186, 287.
Да не забравяме и Второто пришествие, също така очаквано с тиха увереност. Или не толкова тиха. Бедняците на улицата танцуват и се полюшват като погребални екипи. И в очите на всичките има лед.
– Отмени го, Никола – казах (имах чувството, че съм длъжен да го изрека в някакъв момент). – Дотук няма абсолютно нищо безвъзвратно в замисленото от теб. Откажи се. Прави нещо друго. Живей.
– Колко странно – промълви тя, – че няма нищо по-отегчително в дадено повествование от това някой да се изказва за нещо, което знаеш, че ще направи. Постоянно го забелязвам в тъпотиите, които гледам и чета. Ще се върне ли оттеглилият се от занаята шпионин за една последна мисия. Ще се вслуша ли гангстерът в предупрежденията на жена си, или ще извърши обречения банков обир. Истински кошмар е да изтърпиш цялото това тътрене на действието. То е мъртво, поначало мъртво.
– Мислиш ли, че наистина е толкова досадно? – подхвърлих, като се опитвах пред себе си да защитя своя абзац с Гай и телефонното му обаждане. – Намирам, че колебанията по отношение на секс са си съвсем в реда на нещата.
– О, да. Ще се поддаде ли свещеникът на блудницата? Ще съблазни ли циганинът девицата? Ето въпроси, които наистина заслужават въпросителен знак накрая. Те са самият сюжет. А с другия тип сюжет няма, докато не бъдат разчистени от пътя.
– Но ти не си в измислена история – отбелязах с неловкост. – Това не ти е видеокасета под наем, Никола.
Тя сви рамене.
– Винаги съм се чувствала като в измислена история.
Никола седеше срещу мен до масата и телефона в белия си халат. Халатът бе пран наскоро и сега овехтялото плетено кресло бе това, което изглеждаше износено, интимно и пропито с духа на Никола. Тя бе подгънала крака под себе си. Седяла бе сгушена тук дълги часове през живота си: интроспекции, периоди на остра скука, на изтощително очакване. Но с мен може да си отпусне душата.
– Гай идвал ли е вече тук?
– Не е. Скоро ще се случи. Това е предпоследното действие. Ще ускоря нещата. Масирана ескалация.
– Наистина ли ти е нужен Гай? Не би ли могла да го изключиш при финалния монтаж? – Чувствах се длъжен и това да кажа. За миг изпитах неподправена паника, че, току-виж, приела. Ако го стореше, оставах само с една много постна и мрачна новела. А пък и вече бях изпратил с ФедЕкс първите три глави на Джанит Слотник.
– Съгласна съм, че малко бави ситуацията, но имам нужда от него. Кийт не може да го стори сам. Не притежава достатъчно качества за това. Разбира се, има начин да се уреди. Неуспяло изнасилване, удушаване. Това можех да го предизвикам още при първата среща. Още онзи път, когато ме проследи до дома. Но какво си мислиш, че преследвам? „Безпредметно убийство“? Така или иначе, кълбото вече се размотава. Просто ще оставя да се случи следващото поред.
– О, да. Никола, привърженичката на детерминизма. „Следващото поред“. И как ще се получи? Би ли могла да ми дадеш сбито описание?