– Ти плачеш – отрони радостно той.
– Помогни ми. Толкова ужасно сама съм. Моля те, помогни ми.
Докато таксито ѝ си пробиваше път по Сейнт Джеймсиз към Пикадили, Никола се извърна на седалката. Загледа се през тъмното стъкло как Гай се рееше, носеше, плуваше през натежалия въздух. Беше доста миличък в известен смисъл, този глупак, горкият лапнишаран. Гай: косвената жертва. Формално погледнато, той не заслужаваше унижението и бъркотията, които тя щеше да му причини. Но така ставаше, когато (плюс всички други съображения) вече наистина си приключила с мъжете.
Парадоксално, или най-малкото изненадващо, Никола Сикс не одобряваше банските костюми от две части. Заклеймяваше ги. В продължение на двайсет години вратовете се изкривяваха след нея по всички модерни плажове в света: съвременна красавица в спортен цял бански. Не само мъжете я зяпаха, но и жените. Коремът на момичето, макар и завидно плосък, въобще не се стремеше да е на показ. Същото се отнасяше за гърдите (тя презираше не по-малко модата „топлес“). Жените несъзнателно прикриваха телата си за известно време, след като Никола бе минала покрай тях. Ето едно създание, което нямаше желание всички да опознаят тялото му. Като поглеждаха собствените си тела, оголени и за слънцето, и за хорските погледи, жените с горчивина оценяваха предимствата на този горделив залог. Мъжете бяха другояче заинтригувани: знаеха, че ако успеят да се уредят в хотелската стая, тихата вила, кабината за преобличане, ще видят нещо, което плажът не бе могъл да зърне, което бе останало скрито за слънцето, вълните и очите на околните.
Никола ненавиждаше банските костюми с бикини, приемаше ги за връх на вулгарността (колко загрозяваха линиите им божествената фигура, как правеха гърдите да изглеждат сплескани); и все пак тъкмо по такива бикини беше тя, когато Кийт Талънт се качи на покрива в онзи ден и застана там, примигващ на ярката светлина... Купила ги беше същата сутрин; и бяха от възможно най-вулгарния модел – скандално миниатюрни, силно изрязани и ярко бели на фона на персийско мургавата ѝ плът. Отначало Кийт явно си помисли – каквото бе и нейното намерение, – че тя се пече по бельо: за момент отклони очи, притеснен, че я е сварил в тази конфузна импровизация. Ала после забеляза, че бялата тъкан върху извивките е лъскава и непромокаема.
– Здравей – каза тя.
Кийт се прокашля няколко пъти.
– Мънички, сладички, направо невидими – промърмори накрая. – Да, здрасти.
– Знаеш ли етимологията на „бикини“, Кийт?
– Кое?
– Да, имаш право. По-скоро става дума за произход. Откъде. Атола Бикини, част от Маршаловите острови, Кийт, мястото на проведените от САЩ тестове на оръжие през 1946 и 1954 година. Първо, на атомни бомби. После, през петдесетте, на водородната бомба. – Тя се засмя невесело и продължи: – Все пак не виждам как това неизбежно се свързва с „оскъден бански костюм от две части, носен от жени“. Проверих във фразеологичния речник на Брюър, преди да дойдеш, Кийт. Той веселяшки предлага аналогия между унищожителните ефекти от експлозията и унищожителния ефект на костюма.
Докато говореше, Никола гледаше не към Кийт, а към бикините си и онова, което обхващаха. Правилно предполагаше, че той прави същото. Сближените гърди, хлътнатините на шията и корема, бялата пирамида, краката на спринтьорка. Кийт не знаеше, не би се досетил, не би могъл да повярва, че допреди половин час това тяло бе стояло голо пред огледалото в банята, докато господарката му бе плакала – къпала бе стъпалата на бога на гравитацията. Красотата е в очите на съзерцаващия. Което е забавно за съзерцаващия; но какво става със собственика, с наемателя? Никола се питаше дали някога е изпитала и миг на удоволствие от нея. Дори на шестнайсет, когато с вълнение откриваш какво притежаваш (и си въобразяваш, че то ще трае вечно), забелязваш също и какво ти липсва и никога няма да имаш. Ръката на красотата е вечно на устните ѝ, изпраща целувка за сбогом. Да, но изпраща целувка за сбогом в огледалото.
– Бум! – рече Кийт.
– Онова, което американците са извършили там, е едно от най-големите престъпления в човешката история. Дори да събереш заедно най-талантливите гадняри и експерти по жестокости, пак не биха измислили нещо по-лошо от Бикини. И как ние отбелязваме спомена за това престъпление, Кийт? – Тя посочи двете малки късчета плат върху тялото си. – Някои жени се разкарват, облечени в този боклук. Много типично за двайсети век, не мислиш ли?
– Да. Дяволска работа.
– Нали знаеш, че онези коралови лагуни ще бъдат замърсени за стотици години?
Кийт вдигна рамене.
– Ами... хронично явление е.