– Предполагам, че добре ще ти дойдат пари, Кийт, особено сега.
– Да. Категорично.
– Можеш ли да си държиш устата затворена, Кийт? Изпитваш ли потребност мигом да хукнеш при приятелчетата си и да им разправяш за подвизите си?
Той се прокашля и измънка:
– А, няма такова нещо. Никога не бих го направил.
– Добре – строго изрече тя. – Чакат те невъобразими преживявания, Кийт. Забрави всичко, което си изпитвал досега. Това ще е различна класа. Миличък, недей да изглеждаш толкова разтревожен! Ще очаквам някои неща в замяна. Сещаш се какво имам предвид. Онези качества като търпение и старание, които си представям, че влагаш в играта си на дартс. Ще ми се довериш ли? Това ще го направим с моята скорост. Става ли?
– Както ти кажеш.
– Вземи това. – Тя му подаде глава за душ и книга с меки корици. – Не е нужно нищо да правиш с тях. Те са реквизит. Просто реквизит.
– Кой е там? – попита подозрително Кийт, защото звънецът отново издрънча за част от секундата.
– Първото изпитание за твоята дискретност се качва по стълбите – отвърна тя и натисна с палец бутона за отваряне. – Помни: защо трябва той да има всичките тези пари? Наблюдавай. – И с ужасяваща преднамереност тя пъхна пачката с пари отпред в долнището на бикините си, а после я поглади. – Кийт! Прилича... прилича на...
– Да.
– Прилича на... – Пет минути по-рано беше на ръба на истерия. Ала сега нотката на истерия в гласа ѝ, макар и отвратителна за собствения ѝ слух, беше напълно умишлена. – Прилича на дуло на револвер в кобур, не намираш ли, Кийт?
– Ъъ... да.
– Ето го тук.
С бавно движение той протегна ръка с опакото на дланта си. Кокалчетата трепереха.
– Без пипане – заяви тя, като не мръдна от мястото си.
И той не я пипна. Докосна само материята и парите.
Когато Никола уговори тази среща с Гай по телефона, тя наблегна на необходимостта от военна точност или такава при банков обир („Много се разстройвам, когато хората не са пунктуални. Досадно е, знам. Сигурно ми е от приюта...“); но това не я спря да го накара да почака цели петнайсет минути. („Седни, моля те! – подвикна от спалнята. – Извинявам се.“) Нужни ѝ бяха тези петнайсет минути. Една да скрие банския под простичка бяла памучна рокля. Втора – да разбърка щателно чаршафите. Каква беше онази прелестна фраза в „Лолита“ за леглото, което напомня сътвореното от „...избягал каторжник, развихрил се с две дърти дебели уличници.“18 Останалото време беше нужно на Никола за гримиране. Появи се палитрата на актрисата, светнаха ярките крушки на гримьорната. Ефектът, към който се стремеше, беше поруменяло след бурен секс лице. Спретна дори отпечатък от як шамар върху дясната скула. (Това вече беше прекалено, но нали такава беше цялостната идея – да се стигне до крайности?) Разроши косата си с яростни пръсти. Всичко беше една мила ирония, защото тези петнайсет минути би могла да употреби да приведе във вид косата си и леглото, ако това им беше нужно, както и да прикрие с пудра синините и петната, които сега с такова усърдие полагаше. Но това е то изкуството. Винаги е симулация, никога не отразява истината. Такава е същността му.
Никола се появи от спалнята с едва доловимо накуцване, като с една ръка приглаждаше косата си, а с другата немощно си вееше на лицето. Гай беше застанал странично до библиотеката. Държеше тънко томче близо до лицето си и беше скръстил ръце в поза на проповедник. Обърна се и я изгледа укорно.
– Виждам, че имаш слабост към Д. Х. Лорънс – отбеляза. – Е, аз също. Той е способен да доведе човек до пълен смут. Но силата му е в експресивността. Всъщност – продължи – виждам много общи пристрастия тук. Рафтовете ти с художествена литература са огледален образ на моите. Като изключим американските автори. А също астрономията и популярната физика. Забелязвам също, че се интересуваш от шах!
– Доста много се интересувам, да – каза Никола.
Той отново се обърна към нея. Тя пристъпи напред, издаде долната си устна и духна, за да отмахне кичур коса от челото си. Зад нея вратата на спалнята беше отворена и голямо подвижно огледало бе специално разположено така, че да покаже леглото с неговата вакханалия от усукани чаршафи и смачкани възглавници.
– Играеш ли? Или се ограничаваш само до теорията?
– Какво?
С немощна походка тя влезе навътре в стаята. Заобиколи кръглата маса, при което отчетливо трепна два пъти – като реакция на дълбоко лични преживявания, сякаш появата на призрак я бе накарал да настръхне. Любезно въпросителният поглед на Гай не се промени. Със сдържано негодувание тя попита:
– Срещна ли Кийт по стълбите?
На него явно му бе необходимо да се концентрира за секунда, преди да отговори утвърдително.