– Кийт просто дойде да вземе някои неща – заяви тя и предизвикателно разтръска коса.
По лицето на Гай се изписа загриженост.
– Носеше книга – промърмори на себе си. Чу я да издиша шумно и добави: – Прощавай, ти си уморена. А моите новини не са кой знае колко окуражаващи. Не предпочиташ ли да дойда някой друг път?
Тя махна с ръка и се отпусна тежко на канапето. Въобще не слушаше Гай, който, докато се настаняваше насреща ѝ, усърдно преразказваше усилията си да открие приятелите ѝ. За нея не бе изненада, че следата не го бе довела доникъде... Истината беше (макар това да не я трогна особено – истината никога не я трогваше особено), че замисълът ѝ бе претърпял пълен провал. Какво трябваше да стори, че да породи някакви подозрения у този мъж? Ако бе я заварил просната на канапето с единия крак преметнат върху облегалката да бърбори на себе си и да пуши цигара с нега, би заключил, че тя просто страда от жегата. Дори да забременееше, той пак би извъртял нещата към непорочното зачатие. Бог правеше това. Негово дело беше: най-старият известен номер... Никола бе очаквала да разиграе серията изпипани изражения, с които щеше да посрещне неговата ревност и объркване: зараждащото се осъзнаване, изумено отвращение, категорично отхвърляне. Даваше си сметка, че е дошло време в интерес на разнообразието и на личното пространство (както и в интерес на интереса) да му покаже нещичко от избухливия си нрав. Ала ето го че стоеше пред нея с неговото блажено благодушие. Може би по-раншното ѝ изпълнение му беше оказало твърде голямо въздействие. Секс с Кийт, нещо тъй долно и перверзно, бе извън неговия опит, така че надхвърляше и въображението му. При това такъв акт беше също и извън нейния опит: представителите на простолюдието, поне на английското простолюдие никога не са били по вкуса ѝ. Ала нищо не надхвърляше въображението на Никола. Нищо.
Ами тогава – план Б. Пренастройваше значителна част от живота си на план Б вместо на план А. Гай изглеждаше добре проветрен и дразнещо неизпотен в синята си риза; докато Никола усещаше порите си задръстени от лекомислено изядената палачинка, а между краката си – недопустимо вулгарните бели бикини. Тъй или иначе, трасето Б, макар и по-скучно, щеше да я отведе по същата дестинация. А може би беше породила съмнение на подсъзнателно ниво. Никола скръсти ръце. Наблюдаваше с отмъстителна придирчивост Гай, докато той говореше – мимиките му по детински отразяваха думите му: ту леко намръщване, ту обнадеждено засияване. И внезапно тя си помисли: а може би не му бе дадено по природа. Господи. Тя винаги бе изпитвала увереност (именно на тази предпоставка бе стъпила), че Гай съдържа мощен потенциал за любов, който ѝ бе нужен, защото уравнението, над което работеше, безспорно се нуждаеше от любов някъде в него. А ако не беше истинското чувство, ако беше просто съвременният му разреден сурогат, бегло подобие – дружелюбие, готовност за помощ, благочестива и сантиментална любов... Може би любовта действително умираше, нищо чудно да беше мъртва вече. Поредната катастрофа. Смъртта на Бог можеше евентуално да бъде преживяна. Ала ако и любовта поемеше по същия път, ако и любовта си отидеше с Бог...
– Не искам напълно да ти попарвам надеждите – казваше той. – Моят познат от гражданския регистър се опитва да установи контакт с евакуационен пункт в Хорат. Има няколко все още непроучени посоки.
Въздухът стана неподвижен и безмълвен. По боядисаните ѝ бузи потекоха сълзи.
– Съжалявам – прошепна той. – Безкрайно много съжалявам.
– Искам да ти направя признание. Изслушай ме, а после си върви завинаги. О, какъв странен, странен живот. Никога не съм очаквала той да се промени за мен. Мислех си, че ще си тече все така. Или че аз ще му сложа край. Не допусках, че някога ще срещна достатъчно добър човек. И нямам предвид достатъчно красив или високопоставен. Просто истински добър човек. Достатъчно добър. А ето че се случи и... О, Гай, напълно зашеметена съм.
Тя зачака (доста дълго време), докато той изрече:
– Кажи го.
Тогава тя извика всичкия пламък в зелените си очи и промълви:
– Аз съм влюбена. В теб. Ала има и нещо друго. Предупредих те, че съм нелепа личност.
Той чакаше. Наклони глава.
– Какво е то? – попита.
Тя въздъхна и накрая отрони с морно отчаяние:
– Девствена съм.
18 Превод: Пенка Кънева. – Б. р.
Когато Бог се ядосаше, ставаше ревнив Бог. Казал ѝ беше, че ако не склони да бъде с него още поне веднъж, Той ще си измие ръцете от цялата планета. Имал си и други планети, при това в по-добри части на Вселената. Обещаваше чума, глад, приливни вълни, високи километър и половина, ветрове със скоростта на звука, терор, повсеместен и несекващ терор с буйни реки от кръв. Заплаши да я направи стара и да я остави такава завинаги.